Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Плевен, подадена чрез юрисконсулт М.В срещу решение № 391 от 08.06.2018 г. по адм. дело № 337/2018 г. на Административен съд – Плевен, с което е отменена негова заповед № ЗСПД/Д-ЕН2015 от 06.03.2018 г., с която на В.Й,от [населено място ], е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД, в частта й за началната дата на отпуснатата помощ, преписката е върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. П. за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ 2015/23.02.2018 г. съгласно мотивите на решението и са присъдени разноски.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт в частта за началната дата на отпускане на помощта.
Ответникът - В.Й чрез пълномощника си адвокат В.Н оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния закон, липса на допуснати съществени процесуални нарушение и обосновано, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното:
Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е
заповед № ЗСПД/Д-ЕН2015 от 06.03.2018 г., потвърдена с решение № 15-РД-06-0009/22.03.2018 г. на директора на РДСП-гр. П., с която на В.Й,от [населено място ], по заявление-декларация вх.№ 2015/23.02.2018 г. е отпусната месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/ в размер на 450, 00 лева, но считано от 01.01.2018 г. до 31.01.2020 г. за детето й С. Г.. С обжалваното решение заповедта е отменена в частта за началната дата, като съдът е приел, че същата следва да бъде отпусната от 01.11.2017 г. Приел е, че в случая молбата-декларация за отпускане на помощта е подадена в тримесечния срок от издаване на решението на ТЕЛК. Решението е правилно.
В хода на производството пред Административен съд – Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Спорен от правна страна е въпросът по тълкуването и прилагането нормата на чл. 24б, ал. 6 във връзка с ал. 4 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца (ППЗСПД), при безспорни между страните факти.
Според чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА). Съгласно разпоредбата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД, когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4.
В конкретния случай, окончателният акт на ТЕЛК е издаден на дата 12.01.2018 г., с който е преосвидетелствано детето С. Г.. Предходното освидетелстване на детето е извършено с ЕР на ТЕЛК № 3655/175 от 23.10.2015 г. Молбата за преосвидетелстване на детето е подадено от майката на 05.10.2017 г. Заявлението – декларация за получаване на месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД е подадена от майката на 23.03.2018г., т. е. в тримесечния срок от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК. В ЕР на ТЕЛК от 12.01.2018 г. е посочено, че закъснението не е по вина на пациента.
С оглед горното правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта, в частта за началната дата на отпускане на помощта и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване с мотивите на решението. Законодателят не е поставил изискване молбата за преосвидетелстване да е подадена преди изтичане на крайния срок на предходното решение на ТЕЛК. Едиственото условие е тя да бъде подадена в тримесечен срок от датата на издаване на новото ЕР на ТЕЛК. В случая този срок е спазен, което съответства на разпоредбата на чл. 24б от ППЗСПД. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба разноски за касационната инстанция в размер на 470, 00 лева. Страната е представила доказателства за сторени такива, както и списък на разноските. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото така направеното възражение е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391 от 08.06.2018 г. по адм. дело № 337/2018 г. на Административен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен да заплати на В.Й, ЕГН [ЕГН], [населено място ],[адрес] сумата от 470, 00/четиристотин и седемдесет/ лева разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.