Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 6707/15.11.2017 г. постановено по административно дело № 5531/2017 г. по описа на Административен съд София – град.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд относно факта, че кандидатът [фирма] бил прекратен, а новоучреденото дружество [фирма] е отделно юридическо лице, което не е преминало етапа на оценка. Това би било така ако дружеството е прекратено било поради ликвидация, било поради несъстоятелност или друго дружество е учредено без никаква връзка с прекратеното дружество. Смисълът на преобразуването е преминаването на всички права, задължения и фактически отношения от преобразуващото към преобразуваното дружество, т. е. налице е универсално правоприемство. Преобразуването се урежда в ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), а не в ЗУСЕСИФ или друг нормативен акт. Правоприемството настъпва по силата на закона – чл. 263з, ал. 2 ТЗ. Не са обосновани изводите на АССГ, че вътрешните правила на административния орган дерогират чл. 23, ал. 6 от Закон за търговския регистър, в който изрично е посочено, че ако е посочен идентификационния номер на дружеството, държавните органи и лицата, на които е възложено упражняването на публични функции, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представен е списък на разноските.

Ответникът – Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в Министерство на труда и социалната политика изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:

С процесното решение, съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу т. 38 от решение № РД 05 – 41 от 12.05.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г.

За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че [фирма] е подал проектно предложение по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", приоритетна ос – Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места", процедура "Добри и безопасни условия на труд", код BG05M9OP001.1-008.

На 18.04.2017 г. ръководителят на УО на ОПРЧР е издал решение за одобряване на оценителен доклад № РД05 – 35, с което е одобрил доклада на оценителната комисия от 05.04.2017 г. и е приел становището й за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по предложените за финансиране проекти - проектите от списъка по чл. 35, т. 1 от ЗУСЕСИФ, неразделна част от решението. Съгласно посочения списък жалбоподателят е класиран на 330 място с 86, 50 точки.

С писмо изх. № 205 от 19.04.2017 г. [фирма] е поканен да представи документите, необходими за сключване на административен договор, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и Условията за кандидатстване по схемата. Така изисканите документи са подробно изброени в т. 23.6 от Условията за кандидатстване. В отговор е получено писмо от [фирма], с което e уведомено УО, че на 27.01.2017 г. в ТР към Агенцията по вписванията на Р. Б е вписано преобразуване на [фирма], ЕИК[ЕИК] в [фирма], ЕИК[ЕИК] чрез промяна на правната форма. Към молбата е приложено Актуално извлечение от ТР и подробно описаните в нея допълнителни документи. Жалбоподателят с посочената молба е поискал Административният договор да се изготви на името на [фирма]. С решение № РД05 – 41 от 12.05.2017 г. ръководителя на УО на ОП РЧР е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в резултат на процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001.1-008 "Добри и безопасни условия на труд" за 38 броя проектни предложения, в това число и като т. 38, подаденото от [фирма], тъй като е прекратил съществуването си по реда на чл. 264 от ТЗ, а новоучреденото дружество [фирма] е отделно юридическо лице, което не е преминало етап на оценка.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на АССГ е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съдът е приел, че независимо от формално представените изискуеми, съгласно условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по ОП "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020, документи, то при последващата документална проверка /преди сключване на адм. договор/ на декларираните от кандидата обстоятелства на етап оценка, се явява нов правен субект, който не е кандидатствал и не е одобрен за бенефициент по съответната програма.

Според съда, разпоредбите на ЗУСЕСИФ се явява специални по отношение на общите правила в ТЗ следва да се зачетат специалните изисквания на закона, регламентиращ управлението на средствата от европейските фондове. Касае се за правила, които регулират административната фаза на процеса, а също така и сключването на договор и изискванията към неговото съдържание, продължитеност и изпълнение.

Наличието на критериите посочени в ЗУСЕСИФ, ПМС № 162/2016 г. и одобрените Условия за кандидатстване по схемата, респ. липсата на промяна в същите, се установява и към момента на сключване на административния договор, поради което по отношение на нововъзникналото дружество (макар и чрез промяна на правно организационната форма) следва да се установи, че разполага с необходимия опит, компетентност, инструментариум, база, финансов капацитет и пр., за извършване на съответните проектни дейности, т. е че може да изпълни "обещаните" проектни дейности на етап оценка на проектните предложения.

Първоинстанционният съд е приел, че кандидатът нито към момента на вписване на промените в ТР, нито към момента на получаване на Решението за предоставяне на БФП, не е уведомил административния орган за настъпилите промени в правноорганизационната му форма, в нарушение на Условията за кандидатстване, а това е направено едва на етап договаряне, като след преобразуването е налице друг субект, с друга собственост на капитала, поради което тази оценка не може да бъде реализирана на етап договаряне. За да се реализира факта на сключване на договора, разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от закона задължава участника да представи доказателства, че отговаря на условията за бенефициент, както и на условията посочени в чл. 26, ал. 1. От друга страна, съдът е посочил, че ако бъде сключен договор с новоучреденото дружество без да е преминало оценка, ще бъде допуснато нарушение както на нормативните изисквания, свързани с оценителния процес, съгласно ЗУСЕСИФ и Постановление № 162 на Министерския съвет от 2016 г., така и на принципите за прозрачност, равноспоставеност и недопускане на дискриминация, свободна и лоялна конкуренция, тъй като ще бъде поставено в привилегировано положение спрямо другите кандидати в процедура.

Законовото изискване на чл. 37, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ не може бъде изпълнено, тъй като определеният за получател на БФП субект [фирма] е престанал да съществува, тъй като е прекратен без провеждане на ликвидационно производство. А правоприемникът видно от доказателствата по делото не е участник в процедурата. Следователно новото търговско дружество не е в състояние да изпълни задълженията за представяне на документите, посочени в чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и Условията за кандидатстване по схемата.

По изложените съображения е обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието "бенефициер" - правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл - правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина "бенефициент". С оглед разминаването, съдът уточнява, че в настоящото решение получателят на средствата ще се наименова "бенефициер", с оглед точното прилагане на регламента.

Процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор е разписана в глава трета, раздел втори ЗУСЕСИФ, като в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, със Заповед № РД 01-228/12.04.2016 г. на Ръководителя на УО на ОПРЧР са утвърдени Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на човешките ресурси“, изменени със Заповед № РД01-365/14.06.2016 г. на Ръководителя на УО на ОПРЧР.

От представените по делото доказателства се установява, че проектното предложение на кандидата е включено в списъка на предложените за финансиране проектни предложения по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ, под № 330, приложение към Решение за одобряване на оценителен доклад № РД05-35/18.04.2017 г. на ръководителя на УО. В съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ, с писмо изх. № 205/19.04.2017 г. на ръководителя на УО, кандидатът е поканен в срок до 02.05.2017 г., да представи доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициер, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. В отговор с писмо от [фирма], кандидатът е уведомил административния орган за извършената промяна в правната му форма и е представил изискуемите документи.

С обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, в обжалваната му част, ръководителят на УП е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, на основание чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ, като е приел, че кандидатът [фирма] е прекратил съществуването си, а новоучреденото дружество [фирма] не може да удостовери, че отговаря на изискванията за бенефициер.

В съответствие с чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициер или не е представил в срок доказателства за това.

В случая, към датата на подаване на проектното предложение, кандидатът е бил с наименование [фирма], управител: К. П. К. и съдружници: Ц. С. К. и К. П. К.. Впоследствие с Договор за продажба на дружествени дялове от 31.08.2016 г., единият от съдружниците - Ц. С. К. е продал на другия съдружник К. П. К. дружествените си дялове, като на 09.09.2016 г. в Търговския регистър е вписана промяна в правната форма на дружеството от ООД в ЕООД. На 27.01.2017 г. в Търговския регистър е вписано преобразуване на [фирма] чрез промяна на правната форма, като правната форма на новоучреденото дружество е ЕАД. Едноличен собственик на капитала и притежател на всички 50000 акции с номинал 1 лев, е К. П. К..

На първо място следва да бъде отбелязано, че нито в ЗУСЕСИФ, нито в одобрените Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ се съдържат специални разпоредби, които да дерогират общите правила на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). Такива изрични разпоредби не се сочат и в обжалвания административен акт. Липсва правна норма, която да забранява по време на провеждане на процедура, дружеството да не може да променя правната си форма. В случая процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е продължила около година. Не може да се очаква през този период заради процедурата да спре гражданският и търговски оборот, последното би било в противоречи с чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Р.Б.Д в тази насока могат да се извлекът и от Регламент (ЕС) № 1407/2013, на който ответникът изрично се позовава и който в чл. 3, параграф 8, изречение второ изрично предвижда, че помощта de minimis, предоставена законно преди сливането или придобиването, остава правомерна.

В съответствие с чл. 264 ТЗ, търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Съгласно чл. 264з, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, с вписването на промяната на правната форма в търговския регистър, преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в новоучреденото. В случая не става въпрос за нововъзникнал субект в буквалния смисъл на думата, а за универсален правоприемник на преобразуващото се дружество върху който преминават изцяло правата и задълженията на това дружество, поради което изводите на първоинстанционния съд и на административния орган, че става въпрос за субект, който не е участвал в проведената процедура и за нарушение на принципите на свобода, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, свобода и лоялна конкуренция не съответстват на материалния закон. Не става ясно защо съдът приема, че промяната на правната форма на дружеството ще го постави в привилигеровано положение спрямо другите участници в процедурата. Подобно буквално тълкуване на законовите разпоредби не съответства нито на целта на закона, нито на относимите обществени отношения. Извършената промяна в правната форма на дружеството от ЕООД в ЕАД не е води по никакъв начин до промяна на критериите за оценка, нито пък заличава с обратна сила фактите и обстоятелствата, послужили за оценка на проектното предложение. Видно от представените по делото доказателства и публично достъпната информация в търговския регистър единствената промяна в случая е на правната форма на дружеството. И преди и след промяната, едноличен собственик на дружеството е К. П. К., новоучреденото дружеството е универсален правоприемник на прекратеното дружество и всички права и задължения от преобразуващото се дружество преминават върху новоучреденото такова. Промяната в правната форма на дружеството по никакъв начин не води до промяна нито в опита, нито в инструментариума, нито във финансовия капацитет и пр. за извършване на съответните проектни действия от страна на дружеството. Нововъзникналото дружество се управлява и представлява от Съвет на директорите в състав от три лица, едно от които е собственикът на капитала К. П. К., който и представлява дружеството. В случая членовете на Съвета на директорите са представили необходимите декларации и ако административният орган установи необходимост от редукция на бюджета с оглед максимално допустимия размер на помощта de minimis, то няма пречка и на този етап да постанови отказ в съответствие с чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ, ако са налице фактическите основания за това.

Обстоятелството, че в Условията за кандидатстване по програмата и в представените към проектното предложение декларации е предвидено задължение кандидатите да уведомяват УО за всички настъпили промени в декларираните обстоятелства, не може да дерогира правилото на чл. 23, ал. 6 от Закон за търговския регистър (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.), съгласно който ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Противно на изложеното от ответника по касация, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на вписаните в търговския регистър обстоятелства не е необходимо да бъдат представяни допълнителни доказателства установяващи основанията на извършеното вписване.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че цитираното от първоинстанционния съд Решение № 3463 от 16.03.2010 г. по адм. д. № 10821/2009 г. по описа на ВАС, IV отделение касае фактическа обстановка различна от тази по настоящото дело, тъй като в това решение става въпрос за преобразуване на търговско дружество чрез вливане по смисъла на чл. 262 ТЗ, а не преобразуване на търговско дружество чрез промяна на правната форма по чл. 264 ТЗ, какъвто е настоящият случай. Допълнително, това решение е по приложението на отменения ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) отм. , бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), а както правилно сочи касаторът, действащия към настоящия момент ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), в чл. 116, ал. 1, т. 4, б. „б“, изрично предвижда възможността да бъде изменен договор за изпълнение на обществена поръчка в случаите на универсално правоприемство, в резултат на преобразуване чрез промяна на правната му форма.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено ново съдебно решение, с което да се отмени административният акт в обжалваната му част, като се изпрати административната преписка на органа за довършване на производството по представеното от дружеството проектно предложение на етап сключване на административен договор, респективно отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 12459, 30 лева, от които 2459, 30 лева платена държавна такса и 10000 лева платено адвокатско възнаграждение.

От представените по делото доказателства се установява, че касаторът е платил държавна 1230 лева при разглеждане на делото в АССГ и 1229, 30 лв. при разглеждане на настоящото производство. И за двете съдебни производства са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 9900 лева съгласно представените договори за правна защита и съдействие или общо 19800 лева.

Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, което по приложението на закон, по който няма създадена трайна съдебна практика, обвързано е с приложимостта на други закони и на правото на Европейския съюз, настоящият съдебен състав намира, че платеното адвокатско възнаграждение от 19800 лева е прекомерно и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6707/15.11.2017 г. постановено по административно дело № 5531/2017 г. по описа на Административен съд София – град, В. К. П:

ОТМЕНЯ Решение № РД05-41/12.05.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020 В ЧАСТТА по т. 38.

ИЗПРАЩА административната преписка на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020 за ново произнасяне в съответствие с тълкуването и прилагането на закона дадено в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата от 12459, 30 (дванадесет хиляди четиристотин петдесет и девет лева и тридесет стотинки) лева.

Решението е окончателно.