О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4406

София, 03.10.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 4944 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 11168 от 26.06.2024 г., подадена от „А. Б. ЕАД, чрез процесуален представител адв. Х. М., за допълване на определение № 2772 от 06.06.2024 г. по гр. д. № 4944/2023 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските с присъждане на направените от страната разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3600 лв., с включен ДДС.

Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна – И. В. С.. В писмения отговор, подаден чрез адв. А. А. е изразено становище, че молбата е неоснователна, заявено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното:

С постановеното по делото определение № 2772 от 06.06.2024 г. по гр. д. № 4944/2023 г. на ВКС, III г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 255 от 06.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 281/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което след отмяна на решение от 20.02.2023 г., постановено по гр. д. № 04859/2022 г. по описа на Районен съд - Перник са отхвърлени предявените от И. В. С. срещу „А. Б. ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. С определението съдът е пропуснал да се да се произнесе по претенцията за разноски на ответната страна по касация.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по исканията на страните за разноски. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе относно разноските, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното определение № 2772 от 06.06.2024 г. по гр. д. № 4944/2023 г. на ВКС, III г. о., съгласно своевременно направеното и основателно искане на ответника по касационната жалба. Представени са доказателства за извършени от „А. Б. ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3600 лв. с включен ДДС – приложени с молба по делото от 14.05.2024 г.: фактура № [ЕГН]/10.10.2023 г. и платежно нареждане от 12.10.2023 г.

С оглед направеното възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав дължи преценка за неговата допустимост и основателност. Като съобрази, че приключилото производство по чл. 288 ГПК се развива в закрито заседание, като ответната страна прави искането си за присъждане на разноски след постъпването на касационната жалба и без на касатора да се изпраща копие от същото, намира, че направеното с процесната молба възражение е своевременно. По предявените обективно съединени искове за първите два от които /по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ/ се дължи общо възнаграждение в размер не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, респ. отговора на касационната жалба /780 лв./, а за третия /чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ/ изчислено съобразно материалния интерес – цената на иска 7935,20 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба от № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1093,52 лв. Адвокатът на „А. Б. ЕАД е подал отговор на касационната жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без процесуално представителство в о. с.з. /хипотезата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата/. Делото не е правна и/или фактическа сложност, поради което на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение в по-нисък от претендирания размер от 3600 лв. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

Предвид изложеното, постановеното по делото определение следва да бъде допълнено, като И. В. С. да бъде осъден за заплати направените от касатора „А. Б. ЕАД разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1800 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 2772 от 06.06.2024 г. по гр. д. № 4944/2023 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските като:

ОСЪЖДА И. В. С., с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], № 16, да заплати на „А. Б. ЕАД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]1сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин/ – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: