О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2772

София, 06.06.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 4944 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. В. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.А.,

Срещу въззивно решение № 255 от 06.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 281/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което след отмяна на решение от 20.02.2023 г., постановено по гр. д. № 04859/2022 г. по описа на Районен съд – Перник са отхвърлени предявените от И. В. С. срещу „А. Б. ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата срещу „А. Б. ЕАД, чрез процесуален представител адв.М., в писмен отговор поддържа, че касационната жалба е просрочена, евентуално, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК /препис от въззивното решение е редовно връчен на И. С. на 13.06.2023г. и касационната жалба е подадена на 06.07.2023г./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от И. В. С. срещу „А. Б. ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване на дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед № 362/04.07.2022 г. на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.187, ал.1, т.3 КТ и чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител производство“ и за заплащане на сумата от 7935,20 лв. - обезщетение за това, че е останал без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.07.2022 г. -17.10.2022 г. заедно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел за законосъобразно уволнението на ищеца на приложеното от работодателя основание, като е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ – от служителя са изискани писмени обяснения за констатираните дисциплинарни нарушения.

Въззивният съд е приел за установено по делото извършването на дисциплинарно нарушение от ищеца, изразяващо се в това, че на 30.06.2022г. „е допуснато да бъде неправомерно натоварен метален скрап от черни метали - 12 260 кг., на превозно средство с рег. [рег. номер на МПС] , като върху металния скрап е натоварен и друг материал - шлак, за да не се вижда металния скрап от черни метали, а впоследствие трето лице /шофьорът на камиона/ без разрешението на дружеството е опитало да изнесе скрапа от черни метали 12 260 кг. извън територията на дружеството“, което е нарушение на трудовата дисциплина, доколкото служителят е нарушил трудовите си функции да упражнява контрол и ръководство на трудовия процес в предприятието, доколкото не е осъществил такъв контрол върху трудовия процес – прието е от съда, че тежкото нарушение на трудовата дисциплина се изразява в неосъществено ръководство и контрол на трудовия процес в предприятието, е мотивирана и доказана от страна на работодателя по делото с доказателствените средства, предвидени в ГПК – писмени доказателства – длъжностната характерискика и другите вътрешни нормативни актове, кантарните бележки и свидетелските показания на слидетелите П. С. и на Д. Ц., кредитирани от съда като напълно кореспондиращи помежду си. Възззивният съд е приел за установено по делото извършването на дисциплинарно нарушение от служителя, изразяващо се в това, че на 13.06.2022г. и на 24.06.2022г. на работната площадка на дружеството в [населено място], [улица], в нарушение на технологичните правила, служителят е участвал в натоварване и прехвърляне и пренасяне на метален скрап от черни метали от мобилното сито и вагоните и местата, където се събира скрапа към зоната за приемане на шлака /табана/, в нарушение на нормалния работен процес и план за работа и съдът е приел, че нарушението на трудовата дисциплина се изразява в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, е мотивирана, но същата не е доказана в процеса с доказателствените средства предвидени в ГПК. Приел е, че не е доказано с предвидените в ГПК доказателствени средства, че ищецът е извършил тези действия именно на посочените дати. Изхождайки от обстоятелството, че ищецът е заемал ръководна длъжност в ответното дружество, основно свързана с организация и контрол на производствената дейност, както и с контрол на експедицията, поради което той е попадал в „ръководството на предприятието“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, както и се явявал „длъжностно лице“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на КТ, изхождайки от обстоятелството, че служителят е заемал тази длъжност от 2006г. до 04.06.2022г., изхождайки от тежестта на нарушението - начина на смесване на черните метали с шлака – не поради технологичен пропуск, а умишлено от трети лица, с цел да бъде укрит скрапа под шлака, за да се изнесе нерегламентирано скрапа от предприятието тежащ 12 260кг., на цената на шлак, въззивният съд е приел, че се касае за тежко нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 КТ, поради което като краен резултат дисциплинарното уволнение, се явява правилно и законосъобразно. По тези съображения въззивният съд е приел, че поведението на ищеца следва да бъде квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина, при което наложено наказание уволнение съответства на тежестта на нарушението.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Касаторът в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда изводите в първоинстанционното решение и сочи, че въззивният съд като не е достигнал до тези изводи е постановил очевидно неправилно решение. Изразява и несъгласие с изводите на въззивния съд като счита, че неправилно е прието, че към изпълняваната от него длъжност имат отношение представените интегрирани системи за управление и третиране на отпадъци, като поддържа, че не е запознат с тези документи и че изпълняваната от него длъжност няма отношение към тази дейност и като е приел обратното въззивният съд е постановил необосновано решение. Становището на касатора за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 255 от 06.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 281/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: