Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Решение №1555 от 08.03.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №10094/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на [фирма] срещу задължителни предписания №К-084210 от 04.09.2015 г. на старши инспектор в Регионална дирекция, [населено място], на Комисията за защита на потребителите, с които му е дадено задължително предписание да приложи в срок до 11.09.2015 г. чл. 113, ал. 1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ).

Касационният жалбоподател - [фирма], счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото и сочи, че процесните предписания са индивидуален административен акт, по отношение на който органът не е спазил изискването за форма. С оглед на това счита, че не е налице валиден административен акт. Съдът не отчел, че соченото от органа правно основание – чл. 113, ал. 1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП), е неприложимо, защото стоки, повредени вследствие на неправилна употреба, не се ползват от гаранционно обслужване. С оглед на това не е налице несъответствие на стоката с договора за продажба и за търговеца не възниква задължение по чл. 113, ал. 1 ЗЗП.

Сочи, че длъжностните лица не могат да предписват начина на удовлетворяване на потребителя – това е право на потребителя и само той може да посочи предпочитания начин на удовлетворяване.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Л. Б..

Ответникът по касационната жалба – старши инспектор в Регионална дирекция, [населено място], на Комисията за защита на потребителите, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Съдът правилно приел, че е налице неудовлетворена потребителска рекламация, съгласно чл. 113, ал. 1 ЗЗП. Търговецът не е доказал кой, по какъв начин и в кой момент е причинил вредата на мобилното устройство, а по време на приемане на устройството не е имало наличие на влага.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Е. А..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът приема, че оспореният акт отговаря на изискванията на чл. 146 АПК и е законосъобразен. За правилното решаване на спора от значение е факта, че по делото не са представени доказателства, които безспорно да установят, че несъответствието на стоката, респективно неговата повреда, е резултат на неправилна употреба, дължи се на естеството й или не е съществувала към момента на доставянето й.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. БТК е продавач по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП.

2. На 21.03.2015 г. М. Ф. Г. закупува от БТК апарат M. L. 535 D., сериен №358591067311981 с 24 месеца гаранция.

3. На 21.07.2015 г. апаратът е приет за ремонт с описан дефект: „набира сам, рестартира се, сам се включва и изключва, не зарежда контакти и приложения“; забележки външен вид: „няма следи от неправилна употреба, леки драскотини по корпуса“ – сервизна карта № [номер].

4. На 31.07.2015 г. комисия на сервиз - [фирма], установява следи от влага във вътрешността на апарата и решава, че „уредът не подлежи на гаранционно поддържане съгласно условията, упоменати в гаранционната карта поради:

неспазване на условията на експлоатация, съхранение и транспорт, причинени от неправилно боравене, претоварване от клиента и/или от трето лице, което е получило достъп до уреда на клиента;

механични повреди, сътресение, удар, въздействие на температура, влага или други фактори извън допустимите граници, прах, предмети, растения, животни, насекоми и други;

при използване на стоката не по предназначение, както и използването на битови уреди за професионални или търговски цели, в заведения, отдаване под наем и други.“

Съставен е протокол за отказ от гаранционен ремонт.

5. На 04.08.2015 г. апаратът е върнат на потребителя – акт за удовлетворяване на рекламация чрез извършен ремонт.

6. На 06.08.2015 г. потребителят подава жалба до Комисията за защита на потребителите с искане да бъде заменен апарата поради неотстраняване на повредата.

7. На 12.08.2015 г. старши инспектор в Регионална дирекция, [населено място], на Комисията за защита на потребителите, извършва проверка по жалбата на потребителя, дава указания за представяне на доказателства в срок до 29.08.2015 г. като отразява извършеното в констативен протокол №К-0195005. 8. БТК представя становище по жалбата.

9. На 04.09.2015 г. старши инспектор в Регионална дирекция, [населено място], на Комисията за защита на потребителите, съставя протокол за проверка на документи към констативен протокол №0195005 като на основание чл. 193, т. 2 ЗЗП дава задължително предписание: „в срок до 11.09.2015 г. да приложи разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, а именно когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе с договора за продажба“.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Непосочването на срок, в който и орган, пред когото предписанията могат да се обжалват приема за неотносими към законосъобразността на акта. Приема, че задължителните предписания съответстват на материалния закон – с тях не се определя вместо потребителя начина на удовлетворяване на рекламацията, а само е посочен срок за изпълнение на законовото задължение.

С оглед на чл. 105, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 ЗЗП съдът приема, че стоката е рекламирана в шестмесечния срок от доставянето, поради което несъответствието се приема за съществувало при доставянето на стоката. При липсата по делото на доказателства за настъпване на повредата в резултат на неправилна употреба за продавача е налице задължение за безвъзмездно привеждане на стоката в съответствие с изискванията.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите порока по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са единствено във връзка с тълкуването и прилагането на материалния закон. Доводи в подкрепа на твърденията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост не сочи. Налице е бланкетно посочване на тези два порока, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези твърдяни пороци на съдебния акт.

По делото е безспорно, че касаторът има качеството на продавач по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, че г-жа Г. има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП и че между тях е сключен договор за продажба на потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 3 ЗЗП. Безспорно е също, че в рамките на срока по чл. 108 ЗЗП по отношение на потребителската стока е налице несъответствие с договора за продажба – сервизна карта от 21.07.2015 г. и закупена стока на 21.03.2015 г., както и че това несъответствие не е отстранено от продавача в срока по чл. 113, ал. 2 ЗЗП. Не се спори, че издалото задължителните предписания лице има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 193 ЗЗП.

Спорът по делото е за законосъобразността на предписанията.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилна преценка на съда за спазване от органа на изискването за форма на административния акт. Видно от съдържанието на оспорените задължителни предписания те са в писмена форма, съдържат фактически и правни основания, както и разпоредителна част. Факта, че не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежат на оспорване, както обосновано приема и първоинстанционният съд, няма отношение към законосъобразността на акта, а към срока, в който касаторът може да упражни правото си на оспорване.

Неоснователен е и довода на касатора за неправилно приложение от съда на материалния закон поради неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗЗП, спазването на която ответникът възложил на касатора с процесните задължителни предписания в определен срок, задължава продавача при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба да я приведе в съответствие с договора. Задължението за отстраняване на несъответствието е досежно всяко несъответствие с изключение на несъответствие, което се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието – чл. 108 ЗЗП.

Касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗЗП в случая е неприложима, защото „повреди в следствие на неправилна употреба на стоката не се ползват с гаранционно обслужване“. Следователно, той твърди, че в случая е налице изключението на чл. 108 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 108 ЗЗП не само установява законовата презумпция, че всяко несъответствие, което се установи в рамките на шест месеца след доставянето на стоката, се смята за съществувало при доставянето й. Тя наред с това определя изключенията от тази презумпция и разпределя доказателствената тежест. В случая общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК (Г. П. К.) във вр. с чл. 144 АПК, че всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания, е неприложимо. Законовата презумпция обръща доказателствената тежест в полза на потребителя и продавачът е този, който трябва да докаже изключението на презумпцията.

По делото касаторът не е доказал главно и пълно, че несъответствието на процесната стока е резултат на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Касаторът твърди, че несъответствието е резултат на неправилната употреба на стоката. Неправилната употреба на стоката сама по себе си не е основание за изключване на действието на законовата презумпция на чл. 108 ЗЗП. Това, което касаторът е следвало да докаже е, че характера на несъответствието е такова, че изключва гаранционната му отговорност. За да докаже този факт касаторът е представил протокол за отказ от гаранционен ремонт. Протоколът е издаден от [фирма]. По делото няма доказателства в какво качество процесният сервиз е издал протокола за отказ от гаранционен ремонт. Наред с това при приемането на стоката за ремонт продавачът не е констатирал външни следи от неправилна употреба.

Безспорно, твърдяната причина за несъответствието – влага във вътрешността на апарата, може би трудно би могла да бъде установена при обикновен външен оглед на стоката – става въпрос за мобилен апарат, но това е въпрос на организация на работата на продавача по приемането на стоки с несъответствия, която не влияе на доказателствената му тежест досежно факта на наличие на изключение от законовата презумпция на чл. 108 ЗЗП. Наред с това, представеният по делото протокол за отказ от гаранционен сервиз, освен че е представен от лице, за което по делото няма доказателства в какво качество е извършило гаранционното обслужване, по никакъв начин не идентифицира причината, поради която е отказан гаранционният ремонт, за да може да се направи извод за характера на несъответствието. Изброени в протокола за отказ са три групи причини, които по своя характер са взаимно изключващи се. По делото не е представена гаранционната карта, от която да се установи е ли основание за отказ от гаранционно обслужване твърдяната причина за несъответствието на стоката. По делото са представени две неясни снимки, които по никакъв начин не могат да бъдат свързани с датата на извършване на огледа на стоката – 31.07.2015 г., а и са в такова качество, че освен идентификацията на устройството не могат да докажат нищо друго.

В своята съвкупност ангажираните от касатора в хода на административното и на съдебното производство доказателства не установяват по безспорен начин, че приетата причина за несъответствието на стоката е резултат от несъобразено с инструкциите ползване на стоката от потребителя. Недоказването на този факт значи необорване на законовата презумпция на чл. 108 ЗЗП, което обосновава законосъобразност на задължителното предписание и с оглед на това правилност на съдебното решение.

Неоснователен е и довода на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на факта, че длъжностното лице няма правомощие да предписва начин за решаване на рекламацията. Видно от съдържанието на процесните задължителни предписания длъжностното лице не е избрало вместо потребителя начина на удовлетворяване на рекламацията. То само е определило срок, в който рекламацията следва да бъде удовлетворена.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело №5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди [фирма] да заплати на Комисията за защита на потребителите, юридическото лице, в чиято структура е ответникът, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на разноските съдът определя на 200, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) във вр. с чл. 24 от Наредба за изплащане на правна помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1555 от 08.03.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №10094/2015 г.

ОСЪЖДА [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Комисията за защита на потребителите, седалище и адрес на управление [населено място], пл. [адрес] 200, 00 (двеста) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.