Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилник за приложение на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДет.).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Я. срещу решение № 19 / 27.01.2017г., постановено по адм. дело № 246/2016г. по описа на Административен съд – Ямбол. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № 2801-ЗДЗД-3492 от 28.09.2016 г. на ИД директор на Дирекция ”Социално подпомагане” – гр. Я..
Ответникът – В. Б. Х., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Заповед №2801-ЗДЗД-3492 от 28.09.2016г., изд. от ИД Директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. е разпоредено В. Б. Х. да ползва дългосрочна социална услуга „семейно консултиране и подкрепа” и изготвяне на оценка на родителския й капацитет в Център за обществена подкрепа [наименование] – [населено място] за период от шест месеца.
В обстоятелствената част на заповедта е установено, че детето Й. Р. И. е с разведени родители. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти веднъж месечно в рамките на два часа. Посочено е, че предвид редките срещи между детето и бащата съществува риск от родителско отчуждение. Наведени са доводи, че отношенията между родителите са влошени, комуникацията помежду им е нарушена. Органът приема за необходимо да бъде изготвена оценка на родителския капацитет на родителите и при нужда да се работи за повишаването му. Установено е, че госпожа Х. не жалае да подаде в ОЗД - Ямбол заявление за ползване на социална услуга държавна дейност. В тази връзка е прието, че същата следва да бъде насочена към услугата със заповед на директора на ДСП-Ямбол. Липсва препращане към други документи, които да се възприемат като част от мотивите на издателя на заповедта.
Като част от преписката е представен социален доклад от 26.09.2016г., изготвен от социален работник, относно предоставяне на дългосрочна услуга „семейно консултиране и подкрепа“ по отношение на В. Б. Х.. Изложеното в заключителната му част е идентично с мотивите, изложени в процесната заповед.
На следващата дата 29.09.2016 г. /ден след издаване на процесната заповед/ ИД директорът на дирекция „Социално подпомагане” - Ямбол издава задължително предписание № ЗД 2801-ЗДЗД-3508, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 и чл. 8, ал. 6 от ЗЗДет. във връзка с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. предписва майката В. Б. Х. да съдейства на ОЗД при провеждане на екипни срещи с детето; да участва в срещи за преглед на оценката и изпълнението и изготвянето на плановете за действие по случая на детето Й.; да съгласува плановете за действие и да изпълнява заложените дейности. Същото е мотивирано с отказ за съдействие на В. Х. и с изготвен от водещия по случая социален работник доклад с оглед гарантиране на психоемоционалната стабилност на детето Й., което е в риск, съгласно §1, т. 11, б.В от Допълнителните разпоредби на ЗЗД (синдром на родителско отчуждение). По реда на административния контрол, с решение № 28-РД04-1054/14.11.2016г. директорът на Регионална дирекция “Социално подпомагане“-Ямбол отменя горното предписание с аргументи, че не е изяснено действителното положение и не са налице фактическите и правни основания за издаване на задължително предписание с адресат - В. Б. Х..
При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че процесната заповед е несъответстваща на материалния закон, на целта на закона и при неправилна преценка за нейното наложително издаване.
След анализ на съвкупния доказателствен материал е обоснован извод досежно невъзможността да се приеме за безспорно, че детето Й. е дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б.“в“ от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие) като в случая конкретно да има вероятност за синдром на родителско отчуждение. Развити са съображения за липсата на данни за отклонения в социалното поведение или здравословно състояние на детето. По делото няма събрани доказателства за отблъскване или омаловажаване на родителя, който е с ограничени родителски права върху детето. Решаващият съд подчертава, че от факта, че срещите между бащата и детето са редки, не следва автоматичния извод за родителско отчуждение - режимът на лични контакти е определен с влязъл в сила съдебен акт и неговото прилагане не бива да се заобикаля с търсене на други способи за лични контакти чрез намеса на други институции, ако това не е обосновано с промяна в обстоятелствата или с необходимост от закрила.
Въз основа на логическото тълкуване на разпоредбите на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и Правилник за неговото прилагане, касаещи прилагането на мерки за закрила в семейна среда, решаващият съд обосновава извод, съгласно който налагането им има задължителен характер в хипотезата само на установен риск, а не при вероятен такъв, тъй като дълго време провежданите срещи със социални работници и със съзнанието, че това е задължение, а не право на избор на засегнатото лице, също биха могли да повлияят негативно върху него.
В заключение е прието, че оспорената заповед е издадена на валидно правно основание (чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗД) и от компетентен орган по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, но при непълно изясняване на всички относими факти и обстоятелства, довело и до неправилно приложение на материалноправната хипотеза на закона.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря.
Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно намира, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., съгласно която в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
Мерките за закрила в семейна среда са изброени в чл. 23 ЗЗДет. Тяхната цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание - чл. 18, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДет.). Затова тези мерки могат да бъдат осъществени и чрез социални услуги (чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет.). Съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., „услуги” по смисъла на чл. 23 от с. з. са социалните услуги, предоставяни в общността по ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП), а според чл. 16 ЗСП социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. В чл. 36, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) са посочени двете групи социални услуги - в общността и в специализирани институции - а в ал. 2 са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността. Това изброяване не е изчерпателно, защото според чл. 36, ал. 5 ППЗСП при необходимост и съобразно потребностите на населението на всяка община могат да се разкриват и други видове социални услуги, но социалните услуги за деца задължително трябва да отговарят на критериите и стандартите по Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС № 256 от 07.11.2003 г. на основание чл. 4, ал. 3 ЗЗДет.
Всички социални услуги, които се предоставят в общността, са неизчерпателно изброени в чл. 36, ал. 2 ППЗСП и за всяка една от тях в § 1 ДР на ППЗСП е дадена кратка, но показваща нейната същност и социално предназначение дефиниция. Разпоредената от директора на ДСП - Ямбол, социална услуга "семейно консултиране и подкрепа" не е сред изброените в чл. 36, ал. 2 ППЗСП социални услуги, за нея липсва легална дефиниция, поради което е било задължително директорът на ДСП да посочи каква е нейната същност и социално предназначение, а едновременно с това трябва да има анализ за съотвествието на тази услуга с критериите и стандартите по посочената по-горе Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца.
Относно втората изискуема предпоставка, разписана в нормата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., след установяване необходимостта от прилагане на мярка за закрила спрямо дете в риск, директорът на дирекция „Социално подпомагане” следва да не може да постигне контакт с родителите или да няма заявено желание от тяхна страна. От представената административна преписка се установява, че на срещата насрочена от ДСП – Ямбол, В. Х. не се е явила поради здравословни причини, в уверение на което е представила болничен лист. Срещата е отложена за друга дата. В. Х. е запозната с СК, ЗЗДет., с правата и задълженията й на родител, но предприетите мерки, чрез изготвения план, приложен към заповедта не отговорят на целите на ЗЗДет., тъй като основните цели на закона изисква да се съблюдава най - добрия интерес на детето по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗЗДет.
За детето Й. не е възникнал риск от увреждане на психо – емоциалното му стабилност и развитие. При детето не се наблюдават отклонения в социалното му поведение, осигурена му е нормална битова среда, посещава редовно училище, класната ръководителка го възприема като едно изключително дисциплинарано и възпитано дете, което проявява уважение към по – възрастните и се справя отлично в училище, видно от представената ученическа книжка.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че посочената като правно основание разпоредба не отговаря на установените по делото факти, поради което заповедта се явява материално незаконосъобразна.
Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона. Съобразно правилата на ЗЗДет., всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е дефинирана като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет.), при спазване на установените от закона принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че в настоящия случай при издаване на заповедта не са взети предвид горните изисквания.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника В. Б. Х., представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 / 27.01.2017г., постановено по адм. дело № 246/2016г. по описа на Административен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Я. да заплати на В. Б. Х. съдебни разноски в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.