Р Е Ш Е Н И Е

№ 642

гр. София, 31.10.2024

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Теодора Ставрева, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр. д. № 5010 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Сандански, подадена чрез процесуален представител адв. И. П. против решение № 227/24.04.2023г., постановено по в. гр. д. № 778/2022г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса: възниква ли вземане за неоснователно обогатяване в полза на собственика от ползване без основание на собствената му идеална част от недвижим имот след датата на извършения въвод във владение, с който съдебното решение по чл. 108 от ЗС е изпълнено?

Отговорът на въпроса изисква да се изясни въводът във владение като институт на изпълнителното производство на цял недвижим имот, на реална част от такъв имот, както и на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот.

Институтът въвод във владение е уреден в чл. 522-525 от ГПК. Основният текст на чл. 522 гласи, че лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение от съдебния изпълнител. Ако претенцията за ревандикация бъде уважена, осъдителната й част се привежда в изпълнение чрез принудителното отнемане на вещта от владението на ответника и предаването й на ищеца. Задължението за предаване владението на ревандикиран имот се изпълняна принудително именно чрез въвод във владение от съдебен изпълнител с едностранен властнически акт на същия.

Въвод във владение може да се извърши в цял недвижим имот, в...