Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Д. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИКОЛО. М. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 9747 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Пасищно прасе" ЕООД против решение № 1092 от 18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 311/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.“ за кампания 2017 г. с изх.№ 02-010-2600/2464 от 14.02.2019 г. на Заместник изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие“ – гр.София.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

О. З. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

Върховният административен съд – състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11, „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-10-2600/2464 от 14.02.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Доказателствата по делото и приетата по него експертиза сочат, че правилно административният орган е установил фактите и е отказал плащане на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Както правилно е приел съдът в мотивите си, в настоящия случай отказът за оториризиране на подпомагането се основава именно на разпоредбата на чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП (в относимата редакция), според която Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато когато част от заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за съответната година.

Действително, от представените по делото доказателства, сред които и приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че заявените от оспорващото дружество БЗС не са включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2017 г., поради което правилно и законосъобразно съдът приема, че са налице материалноправните основания за издаване на удевомителното писмо. При произнасяне по подадените заявления за подпомагане по схеми и мерки, основани на площ административният орган е обвързан с влезлия в сила акт по одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за съответната кампания, поради което правилно с оспореното писмо е прието, че доколкото заявените БЗС попадат извън очертаните в този слой площи, те се явяват недопустими за подпомагане.

В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел и това, че съгласно чл. 19 от Д. Р. (ЕС) № 640/2014 г., ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ. Ако разликата превишава 50 % (какъвто е настоящия случай), за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. На основание цитираната разпоредба и предвид установения процент на наддеклариране (100%), правилно административния орган е отказал да извърши оторизация и да изплати фанансовото подмомагане и е наложил санкция за бъдещ период в размер равен на размера на помощта, отговарящ на наддекларираната площ.

Предвид изложеното оспореното съдебно решение е постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1092 от 18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 311/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Н. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ