Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. Д. ЧЛЕНОВЕ:В. Г. А. М. при секретар Н. А. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаА. М. по адм. дело № 9780/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите против решение № 5146 от 11.08.2021 г., постановено по адм. дело № 4338/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение № 000030-1116/07.04.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение заявлението на Г. И., в качеството на едноличен търговец с фирма Г.А.К - Г. И.-Пловдив за възстановяване на платена с електронно платежно нареждане от 15.03.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, в размер на 25 000 лв. и е върната преписката, по заявление вх. № 70-00-112/24.03.2021 г. за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – Г. И., в качеството на едноличен търговец с фирма Г.А.К - Г. И.-Пловдив, представлявано от адв. С. и адв. Г., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 000030-1116/07.04.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение заявлението на Г. И., в качеството на едноличен търговец с фирма Г.А.К - Г. И.-Пловдив за възстановяване на платена с електронно платежно нареждане от 15.03.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, в размер на 25 000 лв.

От писмените доказателства съдът е възприел за установено, че Г. И., в качеството на едноличен търговец с фирма Г.А.К - Г. И.-Пловдив притежава лиценз № 000030-3900/28.05.2020 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати за 40 броя игрални автомата с 45 броя игрални места. Лицензът е издаден на основание решение № 000030-9211/30.09.2015 г. на ДКХ и е със срок на действие 5 години, като срокът на действие е изтекъл на 30.09.2020 г. По подадено от жалбоподателя заявление, с решение № 000030-532/22.02.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, е продължен срока на действие на посочения лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за 40 броя игрални автомата с 45 броя игрални места.

Видно от представени по делото платежни нареждания, търговецът е заплатил сумата от 16 500 лв. на 02.03.2021 г., като в платежното нареждане, като основание е посочено чл. 3, ал.1, т.4 ТТЗХ. На 15.03.2021 г., същият е заплатил и сумата от 25 000 лв. към НАП, а като основание за това е посочен чл. 30, ал.6 ЗХ.

Със заявление вх. № 70-00-112/24.03.2021 г., едноличният търговец е поискал от НАП да му бъде възстановена сумата от 25 000 лв., като недължимо платена. Излага съображения за това, че дължи единствено таксата от 16 500 лв., на основание чл. 30, ал.7 ЗХ, и не дължи таксата от 25 000 лв., която е платена на основание чл. 30, ал.6 ЗХ единствено, за да получи удостоверението за продължаване на действието на лиценза.

С решение № 000030-1116/07.04.2021 г. изпълнителният директор на НАП, е оставил без уважение заявлението на жалбоподателя за възстановяване на платена с електронно платежно нареждане от 15.03.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, в размер на 25 000 лв. В мотивите на решението е посочено, че двете такси се дължат на различно правно основание и същите са кумулативно дължими.

За да отмени горецитирания административен акт, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че търговецът се облага с алтернативен данък по реда на ЗКПО, което се установявало и от представените по делото декларации по чл. 246 ЗКПО за данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, които са входирани в НАП. Обосновал е подробно извода си, че като лице, облагащо се с алтернативен данък по ЗКПО, същият дължи само такса по чл. 30, ал.1 ЗХ и това произтичало от разпоредбата на чл. 30, ал.7 ЗХ.

Върховният административен съд – състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Обосновано съдът е отменил Решение № 000030-1116/07.04.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение заявлението на Г. И., в качеството на едноличен търговец с фирма Г.А.К - Г. И.-Пловдив за възстановяване на платена с електронно платежно нареждане от 15.03.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, в размер на 25 000 лв.

Следва да бъдат споделени като обосновани изводите на съда, че според разпоредба на чл. 30, ал.1 ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Съобразено от страна на съда е и обстоятелството, че според ал. 6 от същата разпоредба на ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. Правилно и законосъобразно е тълкуването на решаващия състав, че чл. 30, ал.7 ЗХ въвежда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Действително, в подкрепа на горния извод е и Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта, към която препраща чл. 30, ал.1 ЗХ, съгласно чл. 4 от която изрично е предвидено, че за продължаване действието на издаден лиценз по чл. 36, ал. 1 от ЗХ се събира съответната такса по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 3, ал.1, т.4, б. Б от Тарифата за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ и по-конкретно за игри с игрални автомати се събира такса, както следва - за игрални зали с 30 игрални места - 15 000 лв., и по 100 лв. за всяко допълнително игрално място. В залата, за която е издаден лиценза, са налични 45 игрални места, следователно дължимата такса е 16 500,00 лв. Не е налице основание да се събира и втора такса по ал.6, обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза.

Поради това, платената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал.6 ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й от страна на едноличния търговец.

Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5146 от 11.08.2021 г., постановено по адм. дело № 4338/2021 г. по описа на Административен съд - София-град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йовка Дражева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Виолета Главинова

/п/ Александър Митрев