Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на “СБАЛК Варна” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от изпълнителния директор д-р Н.П д. м.н., чрез адвокат Д.С, срещу решение № 1898/12.10.2018г., постановено по адм. дело № 1757/2018г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед за налагане на санкции №РД-09-892/23.05.2018 г. на директора на РЗОК-Варна, в частта на наложените финансови неустойки по т. 1, 2, 3 и 4. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи досежно неправилно отхвърляне от първоинстанционния съд на искане за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, вследствие на което фактите по делото са останали неизяснени и недоказани. Горното е квалифицирано от касационния жалбоподател като допуснато съществено процесуално нарушение довело до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. В условията на евентуалност се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна, в писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
Върховният административен съд - шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на “СБАЛК Варна” ЕАД срещу заповед №РД-09-892/23.05.2018 г. на директора на РЗОК-Варна, в частта, в която на основание чл. 403, ал. 3 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (НРД МД 2017 г.), са наложени три финансови неустойки от по 200 лв. на основание чл. 280, чл. 283, ал. 1, чл. 285, ал. 1, чл. 288, т. 6, б .“б“ от НРД за 2017 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) поради липса на данни за взето решение за реваскуларизация от сърдечен тим съобразно КП № 20 на пациенти с ИЗ №2334/09/2017 г.; ИЗ 2523/09/2017 г. и ИЗ №2631/10/2017 г. Финансова неустойка в размер на 200 лв. е наложена на лечебното заведение и заради непроведен консулт с еднокринолог при лечението на пациент с ИЗ № 2971/11/2017 г., в нарушение на чл. 278, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 4 НРД за 2017г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд формира извод за законосъобразност на обжалваната заповед за налагане на санкции, като възприема констатациите на проверката, обективирани в протокол № РД-13-162 от 28.02.2018 г. на контрольори в отдел ДКБП. Решаващият съд приема за доказани нарушенията, вида и характера им, като извежда, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа в достатъчна степен на пълнота и яснота изложение на възприетите от органа юридически факти, които обосновават неговия извод за извършени нарушения, изискващи налагането на санкция „финансова неустойка“, определена в минимален размер.
Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалба, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.
Неоснователно е касационното оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отхвърляне на доказателственото искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в административното производство пред административния орган, имат сила и пред съда. Наред с това, с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК тежестта на доказване съществуването на фактическите основания, на които се основава оспореният акта, е на органа. С оглед на така разпределената от законодателя тежест на доказване и фактите по делото съдът правилно приема, че не са налице основания за назначаване на съдебно - медицинска експертиза. Формулираните задачи не обосновават по необходимост използването на специални знания – чл. 195, ал. 1 ГПК. В конкретния случай, в административната преписка се съдържат достатъчно и годни доказателства, удостоверяващи спорните факти, поради което за тяхното установяване не е необходимо ползването на специални експертни познания. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка.
Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Няма спор между страните за сключен помежду им договор за оказване на болнична медицинска помощ през 2017 г., включително по КП № 20, 26 и 28. По делото е безспорно установено, че по отношение на пациенти с ИЗ, посочени в т. 1-3 от заповедта, извършената медицинска дейност е реваскуларизация, като не е взето решение от сърдечен тим от кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че според „Изискване” на КП № 20 „Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания” от приложение №16 към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017г. при пациенти с три и/или многоклонова коронарна болест, както и при съпътстващи оперативни клапни лезии, решението за вида реваскуларизация се взема от сърдечен тим, състоящ се от кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург, въз основа на актуалните Европейски ръководни правила. Относно наличието на данни за трисъдова коронарна болест при пациентите с ИЗ № 2334/09/17 г., ИЗ № 2523/09/17 г. и ИЗ № 2631810/17 г., първоинстанционният съд обосновано приема, че съществуването на подобно заболяване на лицата се установява от приобщените писмени документи – медицинска документация.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд обосновано извежда, че за пациент с ИЗ № 2334/09/17 г. е издадено решение на ТЕЛК, което надлежно удостоверява, че на лицето е определена 80 % нетрудоспособност поради заболяване исхемична болест на сърцето, преден миокарден инфаркт, трисъдова коронарна болест. За пациент с ИЗ № 2523/09/17 г., в издадена епикриза от проведено лечение в „СБАЛК Варна“ ЕАД, за периода 25-27.09.2017 г. е обективирано, че същият е с известна от 2012 г. многосъдова исхемична болест на сърцето, третирана неколкократно интервенционално. По отношение на пациент с ИЗ № 2631/10/17 г., от издадена епикриза „СБАЛК Варна“ ЕАД са установени негови предходни заболявания, сред които исхемична болест на сърцето, двуклонова болест през 2005 г. и исхемична болест на сърцето, трисъдова болест през 2007 г. Възраженията, че поставените диагнози при пациентите са от предишни хоспитализации, а не през процесните, са ирелевантни и не кореспондират с приложимите материалноправни норми.
В този контекст законосъобразно са наложени три санкции на оспорващото лечебно заведение в т. 1-3 от заповедта на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за 2017 г. Според посоченото правило когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.
По отношение на възражението на касатора относно санкцията по т. 4 от атакуваната заповед, съдът съобразява предписанието на чл. 278, ал. 1, т. 1 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017г., според което изпълнителят на БМП се задължава да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. В конкретния случай е установена липса на координация между специалистите, изразяваща се в неизвършване на консулт с ендокринолог.
Пациентката е вписана в медицинската документации с придружаващо заболяване „захарен диабет“. В направлението й за хоспитализация като придружаващо заболяване на първа позиция е отразено „захарен диабет“. В съставената ИЗ № 2971/11/2017 г. като придружаващо заболяване е документирано „захарен диабет тип 2“. В издадената епикриза от лечебното заведение също е вписано като придружаващо заболяване “захарен диабет тип 2“. След като лицето е лекувано по КП № 26 „Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с интервенционално лечение“ при съществуващо придружаващо заболяване „захарен диабет“, като при престоя в лечебното заведение е настъпило повишение на стойностите на кръвната захар, документирано в издадената на пациента епикриза, комплексното лечение по време на хоспитализацията налага провеждането на консултативен преглед от лекар – специалист, т. е. ендокринолог. Въпреки приложеното лечение с инсулин стойностите на кръвната захар са останали неколкократно завишени по време на болничния престой, а лечебното заведение дехоспитализира пациентката със завишена стойност на кръвна захар, без да осъществи консулт с ендокринолог, като насочва болната към СИМП. Бездействието по провеждане на такъв преглед сочи за неспазване на изискванията на НРД, което от своя страна обуславя извод за законосъобразно санкциониране по чл. 403, ал. 3 от НРД за МД за 2017 г. с минималната санкция „финансова неустойка“ от 200 лв.
По изложените фактически и правни съображения, Върховният административен съд – шесто отделение намира наложените със заповедта, в оспорената й част, санкции „финансова неустойка“ за извършените нарушения за правилно определени в предвидения минимален размер, като са съобразени с тежестта на констатираните нарушения.
Водим от горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и с оглед осъществената защита на административния орган от юрисконсулт пред касационната инстанция, в полза на РЗОК – Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1898/12.10.2018г., постановено по адм. дело № 1757/2018г. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА “СБАЛК Варна” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. В., ж. к. „Чайка“ да заплати на РЗОК - Варна съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.