разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 3875/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 1 - 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Л.”-АД,представлявано от изпълнителния директор Г. Ч. и процесуален представител адв.Д. И. срещу решение № 2041/25.03.2014 г. по гр. д.№9532/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в въззивен състав.

Ответникът по касационната жалба В. П. Б. не изразява становище по нея.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло решение от 11.04.2013 г. по гр. д.№ 45205/2012 г. на Софийски районен съд, 124 състав и е решил спора по същество, като е отхвърлил предявения от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, иск квалифициран по чл. 128 т. 2 КТ за сумата 7 000 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода 05.03.2012 г.-05.06.2012 г. по сключения между страните трудов договор от 29.02.2012 г. и допълнително споразумение от 05.03.2012 г. Уважил е евентуално предявения иск, квалифициран по чл. 220 ал. 1 КТ, като е осъдил касатора да му заплати тази сума, представляваща дължимо обезщетение в размер на три месечни трудови възнаграждения за прекратяване при неспазване срока на предизвестие по сключените между страните трудов договор и чл. 9 от допълнителното споразумение. За да постанови този съдебен акт въззивният съд е направил извод, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с императивната норма на чл. 1 ал. 2 КТ.Приел е, че по сключения на 05.03.2012 г. договор страните са постигнали съгласие ищецът да престира работната си сила като оперативен мениджър на хотела, притежаван...