Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Й, чрез пълномощника му адвокат К.А, срещу решение № 482 от 14 декември 2017 год., постановено по адм. дело № 584 от 2017 год., по описа на Административен съд – В. Т. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № ПЛ-2423 от 20 юли 2017 год. на директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Плевен за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ и е оставено без уважение искането на ответника – директора на регионална служба „Военна полиция“ – гр. П. за присъждане на разноски.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт като вместо него съдът постанови друг, по същество на спора, с което да отмени обжалваната заповед. В постъпилото по факс на 07 май 2019 год. писмено становище касаторът поддържа доводите си, изложени в касационната жалба и излага такива по същество на спора. Приложен е списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с оглед на който се претендират разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на Регионална служба „Военна полиция“ – Плевен, чрез пълномощника му служител с юридическо образование капитан Петков оспорва касационната жалба като моли касационната жалба да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата касационна инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено...