Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.Д, подадена срещу решение № 7089 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10513/2017 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 225з-301 от 22.08.2017 г. на началника на сектор „ПКП“ при 01 РУ - СДВР за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира съдебни разноски.

Ответната страна - началникът на сектор „ПКП“ при 01 РУ - СДВР намира жалбата за неоснователна по подробно изложени съображения в писмения бележки и чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.П.П присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е била заповед рег. № 225з-301 от 22.08.2017 г. на началника на сектор „ПКП“ при 01 РУ - СДВР, издадена на основание чл. 192, ал 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11. С нея на Б.Д, заемащ длъжността старши инспектор - началник група „Оперативна дежурна част“ при 01 РУ - СДВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, поради "неизпълнение на служебните си задължения, като не е провел своевременно и в указаните му срокове дисциплинарно производство, с...