Производството по делото е по чл. 185 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от С.С от [населено място] срещу Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2006 год. с последно изм. и доп., ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 год., в сила от 01 януари 2018 год.). Жалбоподателят твърди, че Наредбата е издадена в нарушение на чл. 5, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 19, чл. 26 и чл. 28 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), чл. 13,

чл. 15, чл. 16, чл. 20, чл. 23, чл. 36 и чл. 37 във вр. с чл. 20 и чл. 42 от Указа за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). По тези доводи моли нормативния административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят С.С от [населено място], се явява лично, поддържа жалбата, а по същество твърди незаконосъобразност на обжалвания НАА по съображения, развити в жалбата и устно – в хода по същество. Претендира разноски в размер на 30 лв.

Ответникът, министърът на финансите, редовно призован, се представлява от юриск. Григоров, който оспорва жалбата като неоснователна, а по същество твърди законосъобразност на обжалваната наредба по съображения, подробно изложени в писмени бележки по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и счита, че от доказателствата по делото не се установява, че при издаването на оспорената Наредба и на последвалите многобройни изменения и допълнения на същата е изпълнена разписаната в чл. 26 – чл. 28 ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) процедура.

Жалбата е предявена срещу нормативен административен акт, подлежащ на оспорване и от лице с правен интерес, доколкото С.С се явява самоосигуряващо се лице, засегнато от предвидените в оспорената наредба съдържание, срокове, начин и ред за подаване и съхранение на данните на самоосигуряващите се лица, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2006 год. с последно изм. и доп., ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 год., в сила от 01 януари 2018 год.).

Въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с чл. 168 от АПК, приложим субсидиарно в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове въз основа разпоредбата на чл. 196 от АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, при която установи:

Съгласно чл. 1а от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), нормативният административен акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган, а съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, оправомощени за това от Конституцията или от закон. Със ЗНА са определени и дефинирани отделните видове нормативни актове, които се издават от държавните органите, като съгласно чл. 7, ал. 2 наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че, макар оспорената наредба да е издадена от компетентен и надлежно оправомощен по чл. 5, ал. 6 и чл. 9а, ал. 3 от КСО, чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 39, ал. 1, чл. 40, ал. 5, т. 2, чл. 40а, ал. 4 и чл. 41, ал. 2 от ЗЗО държавен орган с цел прилагането на отделни разпоредби или подразделения от цитираните кодекси и закони - министърът на финансите, в производството по приемането й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са спазени императивните изисквания на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА (ред. ДВ, бр. 46 от 2007г.), във връзка с чл. 80 от АПК. В производството по издаване на нормативния акт, преди внасянето на проекта за него за приемане от компетентния орган – министъра на финансите, съставителят на проекта следва да публикува на интернет страницата на Министерство на финансите мотивите, съответно доклада, заедно с проекта на акта, по които заинтересованите лица да представят в съответния срок своите предложения и становища по проекта. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 (в приложимата редакция) проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Видно от представените с административната преписка документи и становището на ответника, към нито един от проектите за първоначалното приемане на наредбата и последващите й изменения, на сайта на Министерство на финансите не са публикувани мотиви или доклад на съставителя към съответните проекти. Съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Независимо, че мотиви и/или доклад към проекта за Наредбата изобщо липсват/а още по-малко съдържат изискуемите реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА/, проектът за Наредба и всичките й над 10 изменения е приет от компетентния орган.

С определение от 18.09.2018 г. съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 170 от АПК, е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да установи изпълнението на законовите изисквания за издаване на нормативния административен акт по реда на АПК и ЗНА. Съдът е задължил ответника да комплектува и изпрати цялата административна преписка по приемане на оспорената Наредба, както и доказателства за спазване на процедурата по чл. 77 АПК, чл. 26 и чл. 28 ЗНА, но в производството по делото доказателства в изпълнение на тези указания не са представени. В писмените си бележки процесуалният представител на ответника твърди, че мотивите се съдържат в самия акт, но такива не се установяват.

Допуснатите нарушения при приемане на акта са съществени, поради това, че не са изпълнени императивни правни норми, съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен. Нарушени са разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Императивното изискване за мотивиране на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани страни, е предпоставка за разглеждането и приемането на акта, Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, по силата на

ал. 3 на чл. 28 от ЗНА не следва да се обсъжда от компетентния орган, което в случая обуславя нарушение и на тази разпоредба от ЗНА. Не е достатъчно само публикуване на проекта за нормативен акт. Необходимо е публикуване и на мотивите, съответно доклада, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Неизлагането на мотиви в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на Наредба за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Нарушено е императивното изискване на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и в друг смисъл - в повечето случаи проектите за изменение и допълнение на наредбата, макар публикувани на сайта на Министерство на финансите без мотиви и/ или доклад, не предоставят възможност на заинтересованите лица в 14-дневен срок от датата на публикуване да дават предложения и становища по проекта, т. е. измененията и допълненията на наредбата са приемани от министъра на финансите преди изтичане на минималния 14-дневен от публикуване на проекта за тях.

Допуснато е и друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Наредбата и последващите й изменения – не е осъществена съгласувателната процедура от страна на управителя на НОИ, предвидена в чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 37, ал. 5, б.“в“ от КСО, каквато се има предвид и в разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО - чрез внасяне на проекта на Наредба за разглеждане в Надзорния съвет на НОИ .

Предвид горецитираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспорената наредба, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че оспорената Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 във вр. с чл. 196 от АПК.

При този изход на делото направеното от жалбоподателя С.С искане за разноски следва да бъде уважено като реално доказано. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на С.С сторените по делото разноски в размер на 30 лв., представляващи платени държавни такса и такса за обнародване.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С.С от [населено място] Наредба

№ Н-8 от 29 декември 2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2006 год. с последно изм. и доп., ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 год., в сила от 01 януари 2018 год.)

ОСЪЖДА Министъра на финансите, гр. С., ул. „Г.С.Р“ № 102 ДА ЗАПЛАТИ НА С.С, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата 30 лв., съставляваща съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдебното решение, ако не е обжалвано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и влиза в сила от деня на обнародването му.