Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. София, 11.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря Д. Ц в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1793 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нова варова компания” ЕООД против решение №383/21.11.2019 г., постановено по 543/2019 г. от състав на Окръжен съд – Враца.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалния си представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС, като материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, ползува ли се работник от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите, в които е налице разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, но работникът е бил на работа в деня, в който е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само, ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Горното разрешение е дадено както с цитираното от касатора решение № 437/2012 г. по гр. д.№ 1594/2010 г....