Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.А - директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив против решение № 2494/02.12.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 3861/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001617008921-091-001/29.08.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане и неправилна преценка на доказателствата по делото относно твърдението на ревизираното лице за получено дарение в размер на 385 000 щатски долара по договор от 04.03.2002 г. и размера на разполагаемите парични средства към 01.01.2011 г.

Касаторът счита, че гласните доказателствени средства винаги са ненадежден източник на вярна информация на фактическите състави, предмет на доказване и заплаха за правилността на съдебните актове. В конкретния случай част от свидетелите и жалбоподателят са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, поради което е логично да се приеме, че с показанията си искат да подпомогнат страната да докаже твърденията си. Заключението на съдебно – счетоводната експертиза е дадено въз основа на получено дарение от 350 000 щатски долара, което според касатора не е доказано.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Ответникът – В.И от [населено място], чрез адвокат И.Х оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмени бележки.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220...