6Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. София, 04.02.2021 година Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Т
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Н
П. Ш
при секретар Г. И и в присъствието на прокурора от ВКП К. И, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 493/20г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на В. С. Г. срещу решение № 56 от 30.03.2020г., постановено по ВНОХД № 583/2019г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С атакуваното решение присъда № 78 от 30.07.2019г. по НОХД № 1063/19г. на Пловдивския окръжен съд е изменена, като подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за управление на МПС в нарушение на чл. 116 от ЗДвП, и е потвърдена в останалата й част.
В жалбата се иска намаляване на наказанието с приложение на чл. 55, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от НК. Счита, че отчетените от въззивния съд смекчаващи обстоятелства следва да бъдат определени като „многобройни“, както и че оценката на отегчаващи обстоятелства е неправилна. Твърди, че действията на подсъдимия след осъществяване на деянието се субсумират в квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието“, и че нарушението на чл. 70, ал. 1 не е установено по надлежен ред.
По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК частните обвинители Л. и Д. са изразили становище, че жалбата е неоснователна.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат касационната жалба. Искането за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК аргументират с многобройните смекчаващи обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало, оказаното...