Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6858 от 08.11.2016 г. постановено по адм. дело № 8794 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 593 от 23.06.2016 г. на председателя на комисията за защита на потребителите (КЗП).
Касационният жалбоподател оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът не е изследвал представените по делото доказателства и не е обсъдил повдигнатите в жалбата съображения. Без да вземе предвид основните принципи на ротация на стоките в търговията с бързооборотни стоки, съдът е приел, че щом първата фактура за покупка на кафето на новата цена е след периода на промоцията, то неоснователно е увеличена цената. Датата на счетоводната фактура не винаги съвпада с датата на фактическото предаване на стоките от продавача на купувача, което съдът е пренебрегнал. В резултат на това съдът неправилно е приел, че налице нелоялна търговска практика. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Счита, че по безспорен начин е доказано, че дружеството е прилагало нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП), предвид което първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от касационния жалбоподател разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 593 от 23.06.2016 г. на председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено при извършване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят съществено икономическото поведение на средния потребител или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени в нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, изразяващи се в това, че продукти, за които е обявена промоция, за по-малко от месец преди намалението са с повишени цени и върху повишените цени се обявява намаление.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство пред КЗП е започнало във връзка с постъпил сигнал от потребител от 16.02.2016 г. в който е посочено, че в новата брошура на [фирма] е обявена промоционална цена на кафе [марка] 200 гр. от 2, 49 лв. при стара цена от 3, 19 лв., при условие, че цената на кафето винаги е била до 3, 00 лв. по този начин вместо 14% е обявено намаление от 22% на цената на този продукт. При извършена проверка на 22.02.2016 г. от служители на ответника на [фирма] в негов магазин на [улица], [улица], е съставен Констативен протокол (КП) № К-0204543. Установено е, че на интернет страницата на търговеца е публикувана рекламна брошура с промоционални цени от 16 до 22.02.2016 г., като за кафето [марка] класик джезве 200 гр. е посочена промоционална цена от 2, 49 лв. при стара цена от 3, 19 лв., като на стелажите старата цена на същия продукт е посочена, като 3, 29 лв. Със същия протокол е била изискана информация от търговеца за старата продажна цена на посочения продукт през период не по – кратък от 1 месец преди началото на промоцията. В депозираното становище дружеството е изложило, че в периода от 15.01.2016 г. – 09.02.2016 г. цената на кафето е била 2, 89 лв., а от 10.02.2016 г. до 15.02.2016 г. в проверения магазин е била 3, 29 лв., а в някои други магазини – 3, 19 лв. Представени са и фискални бонове за извършени продажби в периода 15.01. - 15.02.2016 г. След този период конкретното намаление на стоката в проверения магазин е от 3, 29 лв. на 2, 49 лв., т. е 24%. Изготвена е докладна записка от директора на дирекция „Контрол на пазара“ № Ц-02-619 от 16.05.2016 г., в която след обсъждане на посочената информация е прието, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. При проведено на 19.05.2016 г. заседание на КЗП е взето решение оформено в оспорената заповед № 593 от 23.06.2016 г. на председателя на КЗП. В съдебното производство от дружеството е представено писмо от 30.12.2015 г. по електронна поща от А. В. – М. до служители на [фирма], в което е посочено, че от 01.02.2016 г. доставните цени на част от продуктите от портфолиото на [фирма] се променят. В приложен файл към писмото е посочено, че считано от 01.02.2016 г. кафето [марка] класик и джезве 200 гр. е с нова покупна цена без ДДС от 2, 195 лв. и нова базова цена без ДДС - 2, 27 лв. Приложена е справка за цената на кафето в периода 23.02.2016 г.-31.03.2016 г. в магазините на [фирма], където същата е 3, 29 лв. От приложени фактури от 19.01. и 29.01.2016 г. съдът е установил, че въпросните опаковки от процесното кафе са купувани преди 01.02.2016 г. на цена от 24, 72 лв. без ДДС за 12 бройки или 2, 06 лв. без ДДС на брой, а от фактурата от 23.03.2016 г. е установил, че тази цена е 2, 27 лв. без ДДС за брой, като фактурата от 23.03.2016 г. е първата след 01.02.2016 г., по която дружеството е извършило покупка по новите цени на процесното кафе.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Изложил е, че цената на цитирания продукт е увеличена от доставчика на едро считано от 01.02.2016 г. Новата цена на този продукт на едро е 2, 27 лв. без ДДС, в сравнение със старата, която е била 2, 06 лв. без ДДС, предвид което е налице разлика от 0, 21 лв. без ДДС, която няма как да не се отрази и на цената на дребно. От друга страна е установено, че първата покупка на кафето на новата цена дружеството е извършило на 23.03.2016 г. т. е. след периода на промоцията, който е от 11.02.-15.02.2016 г. Следователно същият е продавал кафе закупено на старата цена и не е имал основания да увеличава цената му преди промоцията. Съдът е приел, че извършеното увеличение на цените преди промоцията се явява спекулативно с оглед предстоящото увеличение на цените, с цел по – големи печалби и привличане на повече клиенти с по-голям процент намаление в промоционалния период, като се продава на новата цена стока, закупена на старата цена. В заключение съдът е приел, че е осъществен съставът на заблуждаваща, нелоялна търговска практика посочен в разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Предвид изложеното е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно.
Съгласно пар. 13, т. 23 Допълнителлните разпредби (ДР) на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, регламентиращ забрана за нелоялна търговска практика, изисква да е налице предлагане, което да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съгласно легалната дефиниция по пар. 13, т. 28 ДР на ЗЗП "добросъвестност и професионална компетентност", е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. От друга страна, съгласно нормата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на пар. 13 от ДР на ЗЗП се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
Както правилно е установено от първоинстанционния съд, първата покупка на кафе по увеличената от доставчика цена на едро, дружеството е извършило на 23.03.2016 г., видно от издадената фактура № 3004004525. Във връзка с наведените в касационната жалба възражения, следва да се посочи, че съгласно общия принцип посочен в чл. 25, ал. 2 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС), данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли (чл. 26, ал. 6 от ЗДДС), включително като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред (чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС). Доказателства за възникване на данъчното събитие на дата различна от датата на издаване на фактура № 3004004525 от 23.03.2016 г. в настоящия случай не са представени от [фирма]. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че чрез завишаване на цената на кафето няколко дни преди обавяване на акцията, без реално предлаганият продукт да е бил закупен от доставчика на по-висока цена, търговецът е постигнал по-голям процент намаление в промоционалния период, което води до привличане на потребители в търговския обект и ги провокира да вземат търговско решение, което не биха взели, ако практиката не се прилага.
С оглед изложеното и при съвкупната преценка на доказателствата, правният извод на съда, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП), касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на КЗП искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на 24 от НЗПП, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100, 00 до 200, 00 лв. Както сочи и процесуалния представител на КЗП в направеното от него възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, делото не разкрива значителна фактическа и правна сложност, поради което липсва основание съдът да присъди максималния предвиден в НЗПП размер на юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 6858 от 08.11.2016 г. постановено по адм. дело № 8794 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град .
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 100, 00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.