Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 216, ал. 1 и ал. 5 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез законния представител - управителя Г. Б., срещу решение № 249/01.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-76/2018г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против решение №РНД17-РД93-37/12.12.2017 г. на кмета на Столична община - район „Надежда”, за откриване на обществена поръчка с предмет: "Доставка на бакалски стоки, зърнени и бобови храни за нуждите на детските градини на територията на СО - район Надежда".

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с основни твърдения, че КЗК игнорирала двете допуснати от възложителя нарушения в решението за откриване на процесната обществена поръчка, илюстрирани с множество примери, В следващата група доводи касаторът твърди, че КЗК неправилно приела, че не са налице допуснати от възложителя нарушения на основните принципи на ЗОП, особено на този за равнопоставеност на участниците. Досежно методиката за оценка на офертите и конкретно по показател "Управление на рисковете, критичните точки, които могат да възникнат в хода на изпълнение на поръчката " - П1 с тежест 30 % от общата оценка счита, че е субективен и „ категорично недаващ възможност предложенията на участниците да бъдат сравнени и оценени обективно” .Твърди, че КЗК игнорирала несъобразяване с разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б" от ЗОП, както и на забраната по чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, като излага пространни доводи и в тази насока, включващи много риторични...