Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Л.Т срещу заповед № КВ -444/06.10.2016 г. на Министъра на отбраната за прекратяване на договора му за военна служба, освобождаване от военна служба и зачисляване в запаса. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и „останалите отменителни основания по чл. 146 АПК“ се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Министърът на отбраната чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С докладна записка рег. № 22-27-54/06.04.2016 г. Началника на Централно военно окръжие (ЦВО) предлага на министъра на основание чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ) да отправи шестмесечно предизвестие на Тишев – заместник началник на ЦВО – поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От приложените кадрова справка и справка за осигурителен стаж се установява, че Тишев към 31.03.2016 г. има общ осигурителен стаж 32 години, 6 месеца и 4 дни, от които 30 г., 6 м. и 4 дни прослужени години на кадрова военна служба.

С докладна записка към № 22-27-54/20.04.2016 г. Началник на отбраната също предлага на Министъра на отбраната на основание чл. 164, т. 5 ЗОВСРБ Тишев да бъде освободен от длъжност, взет в разпореждане по специален щат А-916 и му бъде отправено 6-месечно предизвестие за прекратяване на договора за военна служба поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО.

На 11.05.2016 г. на жалбодателя е връчено предизвестие от министъра на посочените в докладните основания, с уведомление, че след изтичане на този срок, считано от следващия ден на получаване на предизвестието договорът, сключен между Тишев и министъра за военна служба ще бъде прекратен, както и за правото му да се обучава в квалификационен курс с продължителност до 6 месеца, съгласно чл. 226е, ал. 2 ЗОВСРБ. Със заповед № КВ-155/20.04.2016 г., връчена на жалбодателя на 11.05.2016 г. Министърът на отбраната освобождава Тишев от заеманата длъжност, взема в свое разпореждане по специален щат № А-916 и разрешава включването в квалификационен курс по условията на чл. 226е, ал. 2 ЗОВСРБ полковник Тишев – заместник-началник на ЦВО.

С обжалваната пред настоящия състав заповед № КВ -444/16.10.2016 г. Министърът на отбраната на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 164, т. 5 ЗОВСР – при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 КСО прекратява договора за военна служба, освобождава от военна служба и зачислява в запаса полковник Тишев - в разпореждане по специален щат А-916 на работа и доволствие в ЦВО, като е определен срок за сдаване 3 дни. Жалбодателят е запознат със заповедта на 21.02.2017г., а на същата дата е постановена заповед № ЛС-16 на Началника на ЦВО, с която Тишев е отчислен от списъчния състав, считано от 27.02.2017 г., като заповедта му е връчена на 24.02.2017г., а жалбата срещу нея е постъпила на 06.01.2017 г. по пощата.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното:

Централно военно окръжие, в което е заемал длъжност полковник Тишев, съгласно чл. 2, ал. 1, от Правилник за устройството и дейността на ЦВО отм. е военно формирование от въоръжените сили, структура на пряко подчинение на министъра на отбраната със седалище гр. С., при което и на съгласно чл. 26, т. 6; чл. 146, т. 2 и чл. 161, т. 2 ЗОВСРБ и чл. 73, ал. 1 ППЗОВСР следва извод, че заповедта е постановена от компетентния орган.

Същата е постановена в предвидената от закона форма по чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ – като съдържа всички изброени реквизити.

При постановяването на акта са спазени предвидените в чл. 164, т. 5 ЗОВСРБ и тези по чл. 83 ППЗОВС административнопроизводствени правила – договора за военна служба с жалбодателя е прекратен след отправяне и надлежно връчване на 11.05.2016 г. на 6 - месечно предизвестие от страна на министъра и същият е взет на разпореждане по специален щат.

Оспореният в настоящето производство административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел. От приложената кадрова справка и справка за осигурителен стаж се установява, че полковник Тишев към 31.03.2016 г. има навършени 54 години и общ осигурителен стаж в размер на 32 г., 06 м. и 04 дни, от които прослужени години на кадрова военна служба – 30 г., 06 м. и 4 дни, при което са били налице предпоставките по чл. 69, ал. 1 КСО и като военнослужещ е придобил право на пенсия, доколкото изискванията са - навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) и/или като резервисти на активна служба по ЗРВСРБ (ЗАКОН ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).

Разпоредбата на чл. 164 ЗОВСРБ, предвижда възможност за прекратяване на договора за военно кадрова служба и освобождаване на военнослужещия от военна служба единствено по инициатива на министъра или съответните оправомощени лица, което в случая е и сторено.

Наведения довод в писмените бележки на процесуалния представител на жалбодателя за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на срока на предизвестие и сдаване на длъжността са неоснователни, предвид установените с доказателствата по делото факти, че 6-месечното предизвестие е връчено лично на жалбодателя срещу подпис на 11.05.2016 г., и макар заповедта да е постановено преди изтичане на 6-месечния срок - на 16.10.2016 г., договора за военна служба е прекратен и жалбодателят е освободен от военна служба, считано от 14.11.2016 г. – т. е при спазване на този срок, а отделно това се установява, че същият е подписал обходен лист на 24.02.2017 г., а е отчислен от списъчния състав, считано от 27.02.2017 г. със заповед на Началника на ЦВО № ЛС-16/21.02.2017 г., връчена на Тишев на 24.02.2017 г.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Т срещу заповед № КВ-444/06.10.2016 г. на Министъра на отбраната, като неоснователна.

ОСЪЖДА Л.Т, с ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на отбраната на Р. Б деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.