Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ Н. Д. при секретар Н. А. и с участието
на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаН. Д. по адм. дело № 10030/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез ю. к.Бучкова срещу Решение № 244 от 17.06.2021 г., постановено по адм. д.№ 223/2021г. по описа на Административен съд С. З.
С обжалваното решение е отменена Заповед № 8121К-4014/25.02.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в частта й по т.2, с която на основание чл. 204, т.1, чл.194, ал.2, т.1, предл. „първо“, предл. „второ“ и предл. „трето“, алтернатива „първа“, във вр. с чл.24, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл.69, ал.2 и чл. 70, ал.3 от ЗБЛД, във вр. с чл.53, ал.2 от ПИБЛД, във вр. с чл.41, ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015, във вр. с чл.203, ал.1, т.8, предл. „второ“, чл.197, ал.1, т.6, чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР и в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с ал.3 от ЗМВР на З. С. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Чирпан, ОДМВР С. З. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение в МВР.
Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.
Посочва се, че при правилно установената фактическа обстановка, формираните от първоинстанционният съд правни изводи не съответстват на същата. Сочи се, че нарушението е подробно изследвано, мотивирано и отнесено към съответната нарушена правна норма, което не е съобразено от решаващия съд и е довело до решението му, че не е налице състава на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверие“.
Излагат се съображения за неправилност и на извода във връзка с тълкуването на чл.205, ал.6 от ЗМВР, а именно, че с изтичането на четири месеца от образуване на дисциплинарното производство се преклудира възможността да се извършват допълнителни действия от дисциплинарно-разследващия орган /ДРО/. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че първоначално определеният четиримесечен срок е удължен с един месец, за което удължаване привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е било уведомено и че дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ се е запознал с изготвеното становище на ДРО рег.№ 349р-31783/18.12.2020г. на 31.12.2020г., от която дата е започнал да тече и срока за налагане на наказание по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.2 от ЗМВР. Заявява се, че е погрешна и тезата на съда, че с изготвянето на обобщената справка на ДРО се преклудира възможността на ДНО да поиска събирането на допълнителни доказателства и същите да не могат да се ползват от последния.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и се остави в сила атакуваната заповед. Претендират се и направените по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение, за които е представен списък.
Ответникът по касация – З. С. от гр.С. З. не е взел становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд – състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № 8121К-4014/25.02.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в частта и по т.2, с която на основание чл. 204, т.1, чл.194, ал.2, т.1, предл. „първо“, предл. „второ“ и предл. „трето“, алтернатива „първа“, във вр. с чл.24, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл.69, ал.2 и чл. 70, ал.3 от ЗБЛД, във вр. с чл.53, ал.2 от ПИБЛД, във вр. с чл.41, ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015, във вр. с чл.203, ал.1, т.8, предл. „второ“, чл.197, ал.1, т.6, чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР и в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с ал.3 от ЗМВР на З. С. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Чирпан, ОДМВР С. З. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение в МВР.
От събраните по делото доказателства се установява, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121з-8104/22.07.2020г. на Министъра на вътрешните работи във връзка с данни, изложени в докладна записка № 7855р-5866/10.07.2020г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР за извършени от З. С. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Чирпан, ОДМВР С. З. тежки нарушения на служебната дисциплина. В същата е посочено, че служителката в работно време и като служител на МВР е извършвала дейности в полза на „АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ“ ЕООД с управител и едноличен собственик Л. Т. /с когото живее на семейни начала и имат две общи деца/ и на „МИЛИНИК АГРО“ ЕООД с управител и едноличен собственик Н. С. /майка на служителката/.
Заповед № 8121з-8104/22.07.2020г. на Министъра на вътрешните работи е изменяна със: заповед № 8121к-8343/05.08.2020г., с която е разширен състава на ДРО и са направени уточнения във връзка с предмета на производството; заповед № 8121к-10685/20.11.2020г., с която е удължен срока за провеждане на дисциплинарното производство с един месец; заповед № 8121к-11395/31.12.2020г., с която е разпоредено събирането на допълнителни доказателства и заповед № 8121к-362/19.01.2021г., с която е извършена корекция и допълнение в предмета на производството.
С посочените заповеди Сърбинова надлежно е запознавана съответно на 28.08.2020г., 08.12.2020г., 12.01.2021г. и 20.01.2021г.
За резултатите от проведеното дисциплинарно производство, в което са анализирани събраните множество доказателства и обясненията на служителя, ДРО е изготвил обобщена справка № 349р-31499/16.12.2020г. и становище рег.№ 349р-31783/18.12.2020г., с които ДНО е запознат на 31.12.2020г.. В становището ДРО обобщил, че е налице основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Сърбинова, за това че през периода 2019г.-2020г. в гр.Чирпан, същата е извършила проверка от информационните масиви за лицата, посочени в обобщената справка, които по никакъв начин не са свързани с работата й като служител на ОДМВР-С. З. а същите са страни по договори, сключвани с дружествата „АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ“ ЕООД и „МИЛИНИК АГРО“ ЕООД, по които Сърбинова е била упълномощена да представлява дружествата. С тези си действия последната е злоупотребила с доверието на институцията и органа по назначаване, тъй като не е използвала данните от фондовете за целите предвидени в закона – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1, т.1 във вр. с чл.203, ал.1, т.8 от ЗМВР.
С. З. № 8121к-11395/31.12.2020г. ДНО е разпоредил на ДРО да събере допълнителни доказателства за описаните в заповедта обстоятелства, след което да изготви нова обобщена справка и становище, с които служителят да бъде запознат, както и да покани последния да даде нови писмени обяснения.
В изпълнение на горното ДРО, след събиране на нови доказателства и снемане на обяснения от служителя, е изготвил обобщена справка № 349р-3025/27.01.2021г. и становище рег.№ 349р-3392/29.01.2021г., с които ДНО е запознат на 02.02.2021г.. В становището е посочено, че в хода на производството не са събрани данни относно причината за извършване на проверки на лица в ИИС “Справки“, предоставящи на Събринова достъп до лични данни на лицата, страни по договори, сключени с „АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ“ ЕООД. ДРО не е счел за доказано, че същите са придобити, за да бъдат използвани за лична облага или за облага на представляваните от нея дружества и следователно не е налице нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР. Счел е обаче, че е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител, за това че в периода от 05.06.2018г. до 26.09.2019г. като е извършила проверка на изрично посочени 37 броя лица, които по никакъв начин не са свързани с работата й като служител в ОДМВР-С. З. а част от тях са страни по договори, сключвани с дружествата „АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ“ ЕООД и „МИЛИНИК АГРО“ ЕООД, които Сърбинова е била упълномощена да представлява, същата е злоупотребила с доверието на институцията и органа по назначаване, тъй като не е използвала данните от фондовете за целите предвидени в закона – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1, т.1 във вр. с чл.203, ал.1, т.8 от ЗМВР.
На служителката неколкократно е давана възможност да се запознае със събраните материали и да даде обяснения, от която последната се е възползвала. Последните писмени обяснения до ДНО са депозирани на 28.01.2021г., в които Сърбинова поддържа че е осъществявала достъп до масивите за изпълнение на служебните си задължения.
След запознаване с материалите по производството, на 25.02.2021г. ДНО издал оспорената заповед. В същата е отразено, че Сърбинова е злоупотребила с оказаното й доверието от органа по назначаването, като в качеството си на полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ Чирпан, с предоставеното й потребителско име и парола, неправомерно, без да е налице служебна необходимост, е извършила справки в ИИС „Справки“, подсистема АИС БДС НРБЛД за следните лица и техните роднински връзки, без тяхно съгласие, както следва:
На 09.08.2018 г. в 10.23 ч. за Д. Б., а в 10.24 ч. за сина й М. Б. и на 18.09.2019 г. в 09.29 ч. отново за Бонева, Сърбинова е извършила справка в ИИС „Справки“, подсистема АИС БДС /НРБЛД/. Установено е, по информация от Служба по вписвания гр.Чирпан, че на 13.09.2018г е сключен договор за аренда на земеделска земя между „Агро проект контрол“ ЕООД и М. Б., чрез пълномощник Сърбинова. Пълномощното е било заверено от кмета на село Яворово Р. С. под № 095, том І, акт 048, от 28.08.2018г., а договорът е заверен от нотариус Б. Г.. На 14.09.2018г. е сключен договор за аренда между „Агро проект контрол“ ЕООД и Д. Б., чрез пълномощник Л. Л., с който Сърбинова живее на семейни начала, като пълномощно № 0189, том 1, акт 094, № 0190 отново е заверен от Р. С., а договорът от нотариус Б. Г..;
На 05.06.2018 г. в 08.42 ч., на 12.06.2018г. в 10.18 ч. и на 18.09.2019г. в 09.35ч. Сърбинова е извършила справка в ИИС „Справки“, подсистема АИС БДС /НРБЛД/ за И. К.. Установено е, по информация от Служба по вписвания гр.Чирпан, че на 25.07.2018г е сключен договор за аренда на земеделска земя между „Агро проект контрол“ ЕООД и И. К., чрез пълномощник Сърбинова. Пълномощното е било заверено от кмета на село Яворово Р. С. под № 063/10.07.2018г., том І, акт 032, № 064, а договорът е заверен от нотариус Б. Г..;
На 06.06.2018 г. в 13.36 ч., Сърбинова е извършила справка в ИИС „Справки“, подсистема АИС БДС /НРБЛД/ за К. Н. и за майка му С. Н.. Установено е, по информация от Служба по вписвания гр.Чирпан, че на 12.12.2018г е сключен договор за наем на земеделска земя между „Агро проект контрол“ ЕООД и С. Н. и К. Н., чрез пълномощник Сърбинова. Пълномощното отново е заверено от кмета на село Яворово Р. С. с №107/03.10.2018г., том І, акт 054, № 108, а договорът е заверен от нотариус Б. Г..
Установено е че в периода 01.01.2017г.-22.07.2020г. на Сърбинова не са възлагани преписки срещу горепосочените лица, за същия период в РУ-Чирпан не са подавани заявления, жалби, вкл. искания по чл.53 от ИБЛД за предоставяне на лични данни от информационните фондове на МВР от или за описаните лица, както и липсват доказателства същите да са предоставяли личните си данни на служителката и лично да са посещавали кметството на с.Яворово за изготвяне и заверяване на описаните пълномощни.
Обоснован е извода, че за периода 05.06.2018г.-18.09.2019г. Сърбинова е извършила три отделни дисциплинарни нарушения /посочените по-горе три пункта/ по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предложения първо, второ, трето, алтернатива „първа“ от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, на издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите на министъра на вътрешните работи“, във връзка с чл.24, ал.4 от ЗМВР – „Информационните фондове изграждани за административно обслужване на гражданите се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство“, ъв вр. с чл.69, ал.2 от ЗБЛД - „Допуска се използването на данни от информационните фондове по законноустановен ред при заплаха за националната сигурност, за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления, както и при нарушения на обществения ред“ и чл.70, ал.3 от ЗБЛД - „Граждани, притежаващи български лични документи, имат право да получават информация съхранявана във фондовете с данни, свързани с българските лични документи и отнасящи се до трети лица, само на основание на закон или с акт на съдебната власт“, във вр. с чл.53, ал.2 от ПИБЛД - „Данните по ал.1 се предоставят в устен или в писмен вид или на други информационни носители в срок до 14 дни след регистриране на искане или лично подадено писмено заявление. Заявлението може да бъде подадено и от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно“, във вр. с чл.41, ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г - „служителите по ал.1 извършват справки в съответните информационни фондове, като задължително отразяват във фонда конкретния повод за извършване на справката“ - съставомерни по чл. 203, ал.1, т.8, предл. „второ“ от ЗМВР – „злоупотреба с доверие“, за които е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Във връзка с извършените справки на останалите 31 лица ДНО е счел че липсват достатъчно данни, които да сочат на допуснато нарушение на чл.203, ал.7 и ал.8 от ЗМВР, но е налице неспазване на чл.2, ал.3 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове на МВР, чл.24, ал.4 от ЗМВР и чл.69, ал.2 от ЗБЛД. Тъй като част от лицата са потвърдили, че са предоставили личните си данни на Сърбинова, а останалите с категоричност не заявяват че не са ги предоставили, дисциплинарните нарушения са приети за съставомерни по чл.200, ал.1, т.11 и т.15 от ЗМВР, като за всяко едно от тях се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“.
Съобразявайки разпоредбата на чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР ДНО е наложил по-тежкото наказание, а именно по чл.203, ал.1, т.8, предл.“второ“ от ЗМВР.
В преписката са приложени и справки, че за периода от 01.01.2018г. до 16.11.2020г. Сърбинова е ползвала платен годишен отпуск в размер на 259 дни, а за периода от 01.01.2018г. до 18.01.2021г. е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност в размер на 92 дни.
При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд от правна страна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и реквизити, при спазване на срока по чл.195, ал.2 от ЗМВР. Счел е обаче, че тъй като срока за разследване по чл.205, ал.6 от ЗМВР приключва с изтичане на четири месеца от образуване на дисциплинарното производство, като може да бъде продължен с още два месеца, събраните след този срок доказателства не са годни за доказване на обвинението. Обосновал е извода, че със Заповед № 8121К-11395/31.12.2020г на Министъра на вътрешните работи на практика е удължен срока за разследване, което обаче е можело да се извърши до 20.12.2020г..
Посочил е, че не е доказан извода на ДНО че е налице субективния елемент – специална цел на състава на „злоупотреба с доверие“ по чл.203, ал.1, т.8, предл.“второ“ от ЗМВР при извършване на вмененото действие – проверки в системата „Справки“, подсистема НБДРЛ без служебен повод, с цел облага за трето лице, която не е повдигната нито с обобщената справка, нито с оспорената заповед.
Счел е, че действието по проверка в информационните системи, съдържащи НБДРЛ без конкретен служебен повод и не по установения ред е дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което е предвиден състав по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР и се налага наказание „порицание“, както ДНО е посочил по отношение на другите 31 лица.
По изложените съображения отменил заповедта в атакуваната част.
Върховният административен съд – петото отделение не споделя изводите на първоинстанционния съд. Оспореното решение е валидно и допустимо, но е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и реквизити, при спазване на срока по чл.195, ал.2 във връзка с ал.3 от ЗМВР, предвид ползваният от Сърбинова законноустановен отпуск.
Неправилни обаче се явяват изводите, че събраните след срока за разследване по чл.205, ал.6 от ЗМВР доказателства не са годни за доказване на обвинението, т. е. че при издаване на оспорената запвед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Реализирането на дисциплинарна отговорност спрямо служителите на МВР се осъществява съгласно процедурата разписана в ЗМВР и в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (в сила към момента на постановяване на атакуваната заповед).
Настоящият състав счита, че така разписаната процедура стриктно е била спазена в процесното производство.
В изпълнение разпоредбата на чл.205, ал.6 от ЗМВР и чл.46 и чл.47 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. законосъобразно срокът за разследване е удължен с един месец.
Съгласно чл.56 от Инструкцията органът по чл. 207, ал. 1 ЗМВР след запознаване и оценка на събраните доказателства: 1. налага предвиденото дисциплинарно наказание; 2. прекратява дисциплинарното производство; 3. разпорежда събиране на допълнителни доказателства.
В случая ДНО се е възползвал от правото да разпореди събирането на допълнителни доказателства, видно от Заповед № 8121к-11395/31.12.2020г., поради което неправилен се явява извода на първоинстанционния съд, че с посочената заповед незаконосъобразно е бил удължен срока за разследване. Решаващият съд не е съобразил, че единствено ДРО разполага с инициативата да поиска удължаване срока на разследване /чл.47 от Инструкцията/, а ДНО разполага с правомощието да извърши преценка на събраните от ДРО доказателства и при необходимост да разпореди събирането на допълнителни такива /чл.56,т.3 от Инструкцията/.
В случая е спазена и разпоредбата на чл.58 от Инструкцията, съгласно която ако органът по чл. 207, ал. 1 ЗМВР е разпоредил събиране на допълнителни доказателства, решението за реализиране на дисциплинарна отговорност се взема в двумесечен срок от първоначалното постъпване на материалите при него.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че при издаване на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд за неосъществен състав на нарушението „злоупотреба с доверие“.
За да е осъществен фактическият състав на нарушението „злоупотреба с доверие“, се изисква служителят, на когото е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е накърняване на отношенията на доверие на страните в служебното правоотношение.
Деянието може да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. От субективна страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат. В този смисъл е и константната практика на ВАС.
От събраните доказателства в дисциплинарното производство по категоричен начин се установява, че за периода 05.06.2018г.-18.09.2019г. Сърбинова, като полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ Чирпан, с предоставеното й потребителско име и парола, неправомерно, без да е налице служебна необходимост, е извършила справки в ИИС „Справки“, подсистема АИС БДС НРБЛД за лицата - Д. Б., М. Б., И. К., К. Н. и С. Н. и техните роднински връзки, без тяхно съгласие. Безспорно извършеното от Сърбинова е в нарушение на чл.194, ал.2, т.1, предл. „първо“, предл. „второ“ и предл. „трето“, алтернатива „първа“, във вр. с чл.24, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл.69, ал.2 и чл. 70, ал.3 от ЗБЛД, във вр. с чл.53, ал.2 от ПИБЛД, във вр. с чл.41, ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г.
Установеното налага извода, че Сърбинова неправомерно, в разрез с правомощията си на служител в МВР, и при липса на служебна необходимост е използвала служебното си положение и оказаното й от органа по назначение доверие, като съзнателно е предприела действия, изразяващи се в нееднократно извършване на справки в ИИС „Справки“, подсистема АИС БДС НРБЛД за посочените лица и техните роднински връзки, без тяхно съгласие. Целта на предприетите противоправни действия е именно достъпа до данните на лицата и техните роднински връзка, които се съхраняват в посочената система, без тяхното знание и съгласие. Извличането на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, в каквато насока са съжденията на първоинстанционният съд, е само една от проявните форми на нарушението „злоупотреба с доверие“. Облагата обаче е съществен елемент за нарушението по чл.203, ал.1, т.7, предл. “второ“ от ЗМВР и при липса на безспорно доказана такава, ДНО не е наложил наказание за това нарушение. В случая извършените от Сърбинова неправомерни действия са компрометирали доверието, което органа по назначението й е оказал, предоставяйки й достъп до автоматизираните информационни фондове на МВР.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението по чл.203, ал.1, т.8, предл.“второ“ от ЗМВР - „злоупотреба с доверие“, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и съответно прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР и оспорената заповед се явява законосъобразно издадена.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на същата е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение подлежи на отмяна. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на З. С. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Чирпан, ОДМВР С. З. срещу Заповед № 8121К-4014/25.02.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в частта й по т.2 се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за заплащане на направените по делото разноски.
На основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният ответник ще следва да бъде осъден да заплати на МВР понесените разходи за държавна такса по касационното обжалване в размер на 70 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 200 лева, съгласно представеният по делото списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 244 от 17.06.2021 г., постановено по адм. д.№ 223/2021г. по описа на Административен съд С. З. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. С. от гр.С. З. срещу Заповед № 8121К-4014/25.02.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в частта и по т.2, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение в МВР.
ОСЪЖДА З. С. от гр.С. З. с ЕГН [ЕГН] да заплати на МВР сумата 270 /двеста и седемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. п/ Нели Дончева