Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 3239 от 11.05.2017 г., постановено по административно дело № 12227/2016 г., Административен съд – София-град е: 1. отменил по жалба на „К. Б ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК 131129282, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Скопие“ № 1а, като незаконосъобразна приложената на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) по отношение на дружеството в качеството му на работодател принудителна административна мярка – задължително предписание, обективирано в т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1639607/27.10.2016 г., издадено от Е.Х и Ш. Халил, главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – София-град; 2. наредил връщане на преписката на Дирекция „Инспекция по труда“ – София-град за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3. осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – София-град да заплати на „К. Б ЕООД енд Ко“ КД сумата от 550 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението в частта, с която е върната преписката на Дирекция „Инспекция по труда“ – София-град за ново произнасяне на административния орган, е оспорено с касационна жалба от „К. Б ЕООД енд Ко“ КД, гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт П. Класса, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК). Претендира и присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация Дирекция „Инспекция по труда“ – София-град чрез процесуалния представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, тъй като е подадена от лице за което решението е благоприятно, а в условията на евентуалност – за нейната неоснователност.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в атакуваната му част, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
След като я разгледа по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна.
С оспореното пред първоинстанционния съд предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1639607/27.10.2016 г. по описа на Дирекция „Инспекция по труда” – София-град, на „К. Б ЕООД енд Ко“ КД, гр. С. („Кауфланд“) в качеството му на работодател е наредено при изготвяне на графици за работа да осигурява на работниците и служителите за обекта, магазин „Кауфланд“, филиал „Младост“ в гр. С. непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа, съгласно изискванията на чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда.
За да намери сезиралата го жалба на „Кауфланд“ за основателна, а оспореното с нея предписание за незаконосъобразно, Административен съд – София - град е приел, че то е издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административно-производствените правила, а именно разпоредбата на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелства от значение за случая. В мотивите на проверяваното решение акцентът е поставен върху обстоятелството, че оспореният административен акт е издаден при липса на събрани относими доказателства и съответно той би имал друго съдържание, като административният орган е следвало до констатира, че е налице промяна в смените на служителката Павлова, като от втора преминава в първа смяна и, че няма нарушение на седмичния минимум от 24 часа за почивка. Допълнително е посочено, че при издаване на акта не е взет предвид и чл. 31, ал. 5 от Правилник за вътрешен трудов ред в „Кауфланд“, който на основание чл. 181, ал. 5 от КТ предвижда при промяна на смените, че непрекъснатата седмична почивка следва да е минимум 24 часа, в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в отделния обект на дружеството налага това.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на предписание, което подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт в оспорената част е неправилен. Проверяваното решение е постановено при нарушение на приложимия за казуса материален закон.
Направените във връзка с това възражения на касатора са основателни.
С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 1, предложение първо, контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство.
Административният орган е посочил правни основания за предприетата от него принудителна административна мярка, а именно чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда, регламентиращ минималния размер на седмична почивка, който повелява при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд в насока, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради неспазване на изискванията на чл. 35 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, са правилни, но в случая съдът не е следвало да връща преписката на Дирекция „Инспекция по труда“ – София-град за ново произнасяне.
Въпрос на конкретна преценка по всяко дело е дали след отмяната на административния акт преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне или съдът решава спора по същество. В случая административното производство за извършване на проверка за предотвратяване на нарушения на трудовото законодателство и съответно за налагане на принудителни административни мерки под формата на задължителни предписания на работодателя започва по инициатива на административен орган – контролните органи на инспекцията по труда, а не по искане на „Кауфланд“ за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита.
Като е върнал преписката за ново произнасяне съдът е постановил решение в оспорената част извън хипотезата на чл. 172, ал. 2 вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, с което е постановил неправилен по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК съдебен акт в тази част.
При позитивния по същество за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за осъществената от юрисконсулт П. Класса защита пред настоящата инстанция, където заплащане на такова възнаграждение също е поискано своевременно. Поради това и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на „К. Б ЕООД енд Ко“ КД, гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от ответника по касация). На основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК на касатора следва да бъде присъдена и заплатената от него държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 25 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 3239 от 11.05.2017 г., постановено по административно дело № 12227/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е върната преписката по т. 1 от Протокол № ПР1639607/27.10.2016 г., на Дирекция „Инспекция по труда“ – София-град за ново произнасяне на административния орган.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – София-град, адрес гр. С., ж. к. „Изток“, ул. „Л. С“ № 20, да заплати на „К. Б ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК 131129282, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Скопие“ № 1а, сумата общо от 125 (сто двадесет и пет) лева за деловодните разноски, направени за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.