Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Б. срещу решение № 7973/14.12.2016г., постановено по адм. дело № 8222/2016г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация № 1601016/02.06.2016г., издаден от старши инспектор при ТД на НАП – София, офис „Овча купел“, потвърден с решение № АУ-3/21.07.2016г. на директора на ТД на НАП – София. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. – неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване(КСО) и чл. 3, ал. 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и доходите. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – директор на ТД на НАП – София не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд намира за безспорно установено от данните по делото, че за 2015 г. ревизираното лице е подало чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. с вх. № 2218И43571/14.04.2016 г., в която е декларирало, че през 2015 г. е получил облагаем доход, на основание §1, т. 26, б. „и" от ДР на ЗДДФЛ, в размер на 89 011, 95 дв. за полагане на личен труд, като през 2015 г. К. Б. е внесъл авансово задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) в размер на 1 476, 72 лв. и е удържан данък 8 888, 89 лв. Към годишната данъчна декларация е приложена справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход. В таблица 1 и таблица 2 на справката, в колона 4, ред 13 лицето е вписало годишен осигурителен доход, върху който са внесени авансови вноски в размер на 5 040 лв., като дохода е разпределен за 2015 г., т. е. по 420 лв. месечно. В колона 5. 3 на таблица 1 и таблица 2 на справката, в месец юни 2015 г. лицето е вписало дохода от полагане на личен труд в дружеството в размер на 86 011, 95 лв., който е ограничен до максималния размер на осигурителния доход 2 600 лв. съгласно ЗБОО за 2015 г. При така определения окончателен размер на осигурителния доход, не са формирани вноски за довнасяне на фонд ДОО. ДЗПО, и НЗОК, тъй като в годишен аспект, дохода върху който са внесени авансови вноски е по - голям от ограничения размер на дохода за положен личен труд. В общата част на годишната данъчна декларация е посочен надвнесен данък, подлежащ на възстановяване или прихващане в размер на 135 лв.

От страна на органите по приходи в хода на проверката е констатирано, че К. Б. некоректно е определил окончателния размер на осигурителния си доход, като е ограничил полученото възнаграждение от положения личен труд само в месец юни 2015 г., вместо да го разпредели за периода на упражняваната от него дейност, а именно от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., поради което е приел, че окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за довнасяне е в размер на 26 160, 00 лв., получен като разлика между дохода, върху който са внесени авансовите вноски 5 040 лв. и дохода получен от положения личен труд в дружеството, ограничен до максималния размер на осигурителен доход за 2015г. – 31 200 лв. В тази връзка първоинстанционният съд намира за правилни изводите на органът по приходите, че за 2015г. се дължат изравнителни задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО на основание чл. 6, ал. 8 КСО, за НЗОК. На основание чл. 113 КСО са начислени лихви за забава, тъй като не е спорно, че за 2015 г. изравнителните осигурителни вноски не са внесени.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Неоснователни са доводите на касатора относно неправилно приложение на материалния закон. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, дължи вноски за социално осигуряване, а за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО.Пстанционният съд правилно приема за неоснователно възражението, направено от жалбоподателя, според което, тъй като доходът в размер на 86 011, 95 лв. е получен само през м. юни, то само за този месец се дължат ЗОВ върху максималния осигурителен доход, но такива не се дължат за останалите месеци.

Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО в приложимата му редакцията, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Според ал. 8 окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии", в срока за подаване на декларацията. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО /редакция ДР бр. 105/2006 г. в сила от 01.01.2007 г./ препраща към чл. 6, ал. 8 КСО. Според чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО лицата по по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 КСО.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че цитираните правни норми позволяват на лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, какъвто е жалбоподателя, да избират сами месечния си осигурителен доход, върху който да внасят авансови вноски. Задължението им да внесат осигурителни вноски върху реално получените от тях доходи през календарната година възниква при подаването на годишната данъчна декларация. Съгласно чл. 6, ал. 8 КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Окончателната осигурителна вноска не се определя и изчислява за всеки месец поотделно съобразно реално получения доход за съответния месец, а се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Правилно и законосъобразно не е прието от първоинстанционния съд възражението на касатора досежно тълкуване на относимата правна уредба, съгласно което окончателната месечна осигурителна вноска се внася съобразно действително получения през съответния месец осигурителен доход. След като чл. 6, ал. 8 КСО изисква внасяне на окончателна осигурителна вноска върху разликата между общия размер на дохода по годишна данъчна декларация и сборуваните доходи, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски, следва да се приеме, че месечните размери на осигурителния доход се изравняват. Да се приеме противното, би означавало доходът да не се определя въз основа на справката към годишната данъчна декларация ЗДДФЛ, както изисква кодексът, съответно окончателната осигурителна вноска да не се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите за авансови осигурителни вноски.

Неоснователни са доводите на касатора относно немотивираност първоинстанционния съдебен акт. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7973/14.12.2016г., постановено по адм. дело № 8222/2016г. по описа на Административен съд – София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Б. срещу решение № 7973/14.12.2016г., постановено по адм. дело № 8222/2016г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация № 1601016/02.06.2016г., издаден от старши инспектор при ТД на НАП – София, офис „Овча купел“, потвърден с решение № АУ-3/21.07.2016г. на директора на ТД на НАП – София. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. – неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване(КСО) и чл. 3, ал. 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и доходите. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – директор на ТД на НАП – София не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд намира за безспорно установено от данните по делото, че за 2015 г. ревизираното лице е подало чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. с вх. № 2218И43571/14.04.2016 г., в която е декларирало, че през 2015 г. е получил облагаем доход, на основание §1, т. 26, б. „и" от ДР на ЗДДФЛ, в размер на 89 011, 95 дв. за полагане на личен труд, като през 2015 г. К. Б. е внесъл авансово задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) в размер на 1 476, 72 лв. и е удържан данък 8 888, 89 лв. Към годишната данъчна декларация е приложена справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход. В таблица 1 и таблица 2 на справката, в колона 4, ред 13 лицето е вписало годишен осигурителен доход, върху който са внесени авансови вноски в размер на 5 040 лв., като дохода е разпределен за 2015 г., т. е. по 420 лв. месечно. В колона 5. 3 на таблица 1 и таблица 2 на справката, в месец юни 2015 г. лицето е вписало дохода от полагане на личен труд в дружеството в размер на 86 011, 95 лв., който е ограничен до максималния размер на осигурителния доход 2 600 лв. съгласно ЗБОО за 2015 г. При така определения окончателен размер на осигурителния доход, не са формирани вноски за довнасяне на фонд ДОО. ДЗПО, и НЗОК, тъй като в годишен аспект, дохода върху който са внесени авансови вноски е по - голям от ограничения размер на дохода за положен личен труд. В общата част на годишната данъчна декларация е посочен надвнесен данък, подлежащ на възстановяване или прихващане в размер на 135 лв.

От страна на органите по приходи в хода на проверката е констатирано, че К. Б. некоректно е определил окончателния размер на осигурителния си доход, като е ограничил полученото възнаграждение от положения личен труд само в месец юни 2015 г., вместо да го разпредели за периода на упражняваната от него дейност, а именно от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., поради което е приел, че окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за довнасяне е в размер на 26 160, 00 лв., получен като разлика между дохода, върху който са внесени авансовите вноски 5 040 лв. и дохода получен от положения личен труд в дружеството, ограничен до максималния размер на осигурителен доход за 2015г. – 31 200 лв. В тази връзка първоинстанционният съд намира за правилни изводите на органът по приходите, че за 2015г. се дължат изравнителни задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО на основание чл. 6, ал. 8 КСО, за НЗОК. На основание чл. 113 КСО са начислени лихви за забава, тъй като не е спорно, че за 2015 г. изравнителните осигурителни вноски не са внесени.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Неоснователни са доводите на касатора относно неправилно приложение на материалния закон. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, дължи вноски за социално осигуряване, а за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО.Пстанционният съд правилно приема за неоснователно възражението, направено от жалбоподателя, според което, тъй като доходът в размер на 86 011, 95 лв. е получен само през м. юни, то само за този месец се дължат ЗОВ върху максималния осигурителен доход, но такива не се дължат за останалите месеци.

Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО в приложимата му редакцията, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Според ал. 8 окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии", в срока за подаване на декларацията. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО /редакция ДР бр. 105/2006 г. в сила от 01.01.2007 г./ препраща към чл. 6, ал. 8 КСО. Според чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО лицата по по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 КСО.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че цитираните правни норми позволяват на лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, какъвто е жалбоподателя, да избират сами месечния си осигурителен доход, върху който да внасят авансови вноски. Задължението им да внесат осигурителни вноски върху реално получените от тях доходи през календарната година възниква при подаването на годишната данъчна декларация. Съгласно чл. 6, ал. 8 КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Окончателната осигурителна вноска не се определя и изчислява за всеки месец поотделно съобразно реално получения доход за съответния месец, а се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Правилно и законосъобразно не е прието от първоинстанционния съд възражението на касатора досежно тълкуване на относимата правна уредба, съгласно което окончателната месечна осигурителна вноска се внася съобразно действително получения през съответния месец осигурителен доход. След като чл. 6, ал. 8 КСО изисква внасяне на окончателна осигурителна вноска върху разликата между общия размер на дохода по годишна данъчна декларация и сборуваните доходи, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски, следва да се приеме, че месечните размери на осигурителния доход се изравняват. Да се приеме противното, би означавало доходът да не се определя въз основа на справката към годишната данъчна декларация ЗДДФЛ, както изисква кодексът, съответно окончателната осигурителна вноска да не се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите за авансови осигурителни вноски.

Неоснователни са доводите на касатора относно немотивираност първоинстанционния съдебен акт. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7973/14.12.2016г., постановено по адм. дело № 8222/2016г. по описа на Административен съд – София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.