Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. А. С. срещу решение № 120/21.12.2016г., постановено по адм. дело № 160/2016г. по описа на Административен съд – Ловеч. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Решение № 1040-10-19/13.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – РУСО, гр. Л., с което е оставено в сила Разпореждане № [ЕГН]/11.03.2016 г. на Р. П осигуряване при ТП на НОИ – РУСО, гр. Л., с което е преизчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и е определен месечен размер 446, 45 лв.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – гр. Л., в писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалба с вх.№1520/ 01.06.2016 г., подадена от С. А. С. против Решение № 1040-10-19/13.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – РУСО, гр. Л., с което е оставено в сила Разпореждане № [ЕГН]/11.03.2016 г. на Р. П осигуряване при ТП на НОИ РУСО - Ловеч, с което на основание §51, ал. 1 ПЗР на ЗИДКСО е преизчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и е определен месечен размер 446, 45 лв., като неоснователна.

От фактическа страна, решаващият съд установява, че на 14.02.2016 г. жалбоподателката е подала заявление до РУСО Ловеч вх.№2194-10-41 /лист 31/ за преизчисляване на отпуснатата с намален индивидуален коефициент съгласно чл. 127 ал. 3 /отм./ от КСО пенсия, с приложени документи към него – заявление УП-22.1 за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в УПФ във фонд „Пенсии”/”Пенсии на лица по чл. 69” на ДОО, справка за лица по §51 ПЗР на ЗИДКСО и два броя удостоверения УП-2 издадени от [фирма] /лист 32-37/,

Административният орган е извършил проверка на осигурителния стаж и осигурителния доход на жалбоподателката, като след направеното прехвърляне е извършено пресмятане на съотношението между осигурителната вноска за ДЗПО и вноската за фонд „Пенсии”, изчислени са коефициентите на пенсията /лист 53 и 54/.

С Разпореждане № [ЕГН]/11.03.2016 г. на Р. П осигуряване при ТП на НОИ РУСО – Ловеч /лист 49/ е преизчислена пенсията на жалбоподателката, като е определен размер на месечна сума за изплащане 446, 45 лв. Против разпореждането е подадена жалба по административен ред пред директора на ТП на НОИ РУСО Ловеч. С Решение №1040-10-19/13.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО гр. Л. жалбата е оставена без уважение, като постановеното разпореждане е потвърдено като правилно и законосъобразно. В решението са изложени подробни мотиви с анализ на обстоятелствата по конкретния казус на прехвърляне на средства от УПФ към фонд „Пенсии” на ДОО и преизчисляване на индивидуалния коефициент и размер на пенсията след това прехвърляне.

За изясняване на делото от фактическа страна решаващият съд допуска извършването на две експертизи – съдебно-икономическа и тройна съдебно-икономическа. Първоинстанционният съд излага доводи, че вещите лица са отговорили обосновано, пълно и ясно на поставените от жалбоподателката въпроси, заключенията кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и не им противоречат, поради което ги кредитира в цялост.

Първоинстанционният съд намира за безспорно доказано, че ползваният от ответника средномесечен осигурителен доход за страната за процесните периоди при преизчисляването на пенсията на жалбоподателката е този, обявен от НОИ и важащ за всички осигурени лица в страната. Обосновава извод досежно липсата на доказателства относно неправилно изчисление на средномесечния осигурителен доход на жалбоподателката и за страната за процесните периоди, нито неправилно изчисление на индивидуалния коефициент за определяне на индивидуалният размер на пенсията на жалбоподателката.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Ловеч, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимите поради нуждата от специални знания, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно – икономически експертизи (единична и тройна), съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Приложените към касационната жалбата писмени доказателства – Разпореждане № ПР-402/16.07.2012г. на РУСО – гр. Л., Разпореждане № [ЕГН]/15.12.2012г. на ТП на НОИ – гр. Л., Заключение на съдебно – икономическата експертиза по адм. дело № 138/2014г. на Адм. съд – гр. Л., са неотносими към предмета на настоящото производство. Представените с касационната жалбата експертизи са били възлагани по други дела, а именно : Адм. дело № 59/2013г. на АС – Ловеч, потвърдено с решение № 1687/06.02.2014г. на ВАС и адм. дело № 138/2014г. по описа на АС –Ловеч, потвърдено с решение № 7042/12.06.2015г. на ВАС.

Неоснователни са доводите на касаторката досежно нарушение на материалния закон при определяне размера на пенсията й, поради неправилно изчисляване на осигурителния й доход за периода 01.01.1997г. до 31.12.2009г., както и средномесечния осигурителен доход за страната, обявен от НОИ за същия период.

Съгласно чл. 70, ал. 4 КСО, в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период; от 1 януари 2019 г. – съотношението между месечния осигурителен доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия месец.

Видно от заключенията на вещите лица по приетите единична и тройна съдебно – икономически експертизи, пенсионните органи са съобразили точно предоставената им информация от Националния статистически институт, както и средномесечния осигурителен доход за страната. Експертите сочат, че при изчисляване на индивидуалния коефициент е спазена методиката за неговото образуване.

С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/21.12.2016г., постановено по адм. дело № 160/2016г. по описа на Административен съд – гр. Л.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.