Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С. и П. Н. Л., чрез адв. М. Ч. против решение № 3630/30.05.2017 г. на Административен съд, София град, трето отделение, 63 състав, постановено по адм. дело № 1067/2017 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 22220215008436-091-001/01.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С. по отношение на установения данък по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2041.74 лева и съответните лихви и в частта в която актът е изменен като е намален размера на данъка по ЗДДФЛ за 2014 г. от 73 032.53 лева на 70 620.70 лева и съответните лихви. В касационната жалба се поддържат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Този касатор счита, че съдът неправилно е определил приходите на лицето за предходните периоди на 2010 и 2011 г., което има за последица незаконосъобразност на отмяната на задълженията за 2013 г. и изменението на задълженията за 2014 г. Твърди, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице по отношение на получена печалба от ЕТ за 2010 г. в размер на 33 000 лева и получени по наследство парични средства в размер на 11 534.82 лева, без да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

П. Н. Л., чрез адв. М. Ч. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 22220215008436-091-001/01.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С. относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г.

В касационната жалба е...