Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град) срещу решение № 8372/28.12.2016г., постановено по адм. дело № 5149/2016г. по описа на Административен съд – София град (АССГ). Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 1040-21-94/05.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което са потвърдени разпореждане № 0-21-999-83-00371138/27.07.2015 г., разпореждане № 0-21-997-11 - 00381093/08.10.2015 г. и разпореждане № 0-21-997-11-00381094/08.10.2015г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Т. П. И..

Ответникът – Т. П. И., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски – възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на Т. П. И. решение № 1040-21-94/05.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ София – град. Отменя разпореждане № 0-21-999-83-00371138/27.07.2015 г., разпореждане № 0-21-997-11 - 00381093/08.10.2015 г. и разпореждане № 0-21-997-11-00381094/08.10.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е прието, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство към датата на настъпването му, съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на KCO и няма право на обезщетение за временна неработоспособност за периодите, посочени в описаните болнични листове. Преписката е изпратена на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София град, който след изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени със съдебното решение, следва да разпореди изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на жалбоподателката за времето от 23.06.2015 г. до 26.09.2015 г. по болничен лист № 2725289 серия Е2015, болничен лист №1293633 серия Е2015 и болничен лист № 2814859 серия Е2015, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението.

Първоинстанционният съд приема за безспорно установено по делото, че И. е внесла дължимите вноски за цялата 2014 г. и дължимите вноски до м. ноември на 2015 г. Това обстоятелство е удостоверено с издадените от ОК Адвокат служебни бележки. Осигурителните вноски за 2014 г. и 2015 г. са изчислени върху осигурителния доход, деклариран от оспорващата, като самоосигуряващо се лице - 420 лв. за 2014 г., 500 лв. за 2015 г. Тези данни обосновават извод, че И. е изпълнила задължението по чл. 7, ал. 4 от КСО внасяйки дължимите осигурителни вноски чрез Осигурителна каса (ОК)[наименование] в законоопределения срок, а при закъснение – заедно с дължимите лихви. По делото не са ангажирани доказателства, че И. е подала заявление на основание чл. 7, ал. 5 от КСО вр. чл. 2а от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за задълженията за осигурителни вноски, които погасява, при наличие на няколко публични задължения. Решаващият съд приема, че в случая неподаването на такова заявление не може да обоснове законосъобразно погасяване на други задължения, в т. ч. и осигурителни вноски (ОВ) за предходни периоди, тъй като от представените служебни бележки от ОК[наименование] се установява, че лицето е заплатило всички дължими вноски, от 01.01.2012 г. до 01.11.2015 г. Прието е, че липсата на неплатени задължения за осигурителни вноски, обуславя липсата на необходимост за подаване на заявление по чл. 7, ал. 5 от КСО.

Обоснован е извод, съобразно който предвид обстоятелството, че като самоосигуряващо се лице И. се е осигурявала за общо заболяване и майчинство и е внасяла осигурителните вноски за всеки месец поотделно, се приема за изпълнено изискването на чл. 7, ал. 8 от КСО. Решаващият съд намира, че с ежемесечното внасяне на дължимите ОВ е индивидуализирано задължението, което се погасява – налице е ясно и конкретно посочване на платените вноски, поради което не се дължи подаване на заявление по чл. 7, ал. 5 от КСО.

Първоинстанционният съд извежда, че при наличието на пълна яснота относно задълженията за ОВ, които оспорващата е плащала, органите на НАП незаконосъобразно са погасявали други публични задължения на основание чл. 169 от ДОПК. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд приема, че погасяването на ОВ за 2013 г. и 2014 г. с плащанията, които лицето е извършило за погасяване на ОВ за 2014 г. и 2015 г., е незаконосъобразно и предвид несъмнено установеното, че оспорващата е плащала в срок и в дължимите размери ОВ за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. чрез ОК[наименование]. Развити са съображения, че административният орган е подходил формално, като не е установил, анализирал и обсъдил какви публични вземания са погасени с плащанията на дължими ОВ от оспорващата за отделните периоди на 2013 г. и 2014 г., за които по делото е установено по категоричен начин, че са внесени от оспорващата в срок, а впоследствие са погасявани от НАП с плащанията за ОВ за 2014 г. и за 2015 г. Първоинстанционният съд намира, че административният орган не е съобразил, че с Решение № 2 от 04.02.2014 г. по конституционно дело № 3/2013 г. (Обн., ДВ, бр. 14 от 18.02.2014 г.) е обявена противоконституционност на § 44, т. 3, б. „а“ от ПЗРЗИДЗДДС, с който е изменена ал. 4 на чл. 169 ДОПК (обн., ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). Погасяването на публични задължения, различни от посочените от задълженото лице, на основание чл. 169, ал. 4 от ДОПК след обнародване на решението на КС е незаконосъобразно и не може да обоснове неизправност на оспорващата, която е внасяла в срок всички дължими ОВ.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

От фактическа страна по делото е изяснено, че ответницата по касация е упражнявала свободна професия – адвокат, като е заявила начало на осигуряване като член на САК от 01.01.2001г., а като член на Осигурителна каса[наименование] от 01.01.2002г. и се е осигурявала за общо заболяване и майчинство чрез ОК[наименование] към [населено място] Адвокатски съвет.

Съгласно чл. 40, ал. 1, изр. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В процесния случай, предвид началната дата на неработоспособността поради общо заболяване - 23.06.2015 г., правилно е прието, че следва да е налице осигуряване на лицето най – малко 6 месеца за риска общо заболяване и майчинство.

Неоснователни са доводите на касатора досежно неправилност на процесния съдебен акт, опровергани от представената в хода на производството пред първоинстанционния съд, справка с вх. № 53-00-856/03.11.2016г. от ОК[наименование] относно установяване на задължения по повод осигурителни и здравни вноски, в какъв размер и кога са проведени по години, съобразно датите на внасяне за периода от 2005г. – 2012г., ведно с дължимите лихви /л. 91-96 от делото/.

Предвид гореизложеното, основателни са доводите на ответника, че видно от представените, приети и неоспорени от страните по делото, писмени доказателства, за лицето не се е породило задължение да подава заявление на основание чл. 2а от Наредба № Н-8/2005г., предвид обстоятелството, че няма непогасени осигурителни вноски.

Законосъобразни са изводите на административния съд досежно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от КСО, която изключва приложението на чл. 169, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК по отношение на самоосигуряващите се лица. С. Р № 2 от 04.02.2014 г. по конституционно дело № 3/2013 г.: «По силата на създадената нова алинея 5 на чл. 7 КСО (обн., ДВ, бр. 109/2013 г.) оспореният нов ред за разпределение на постъпилите в НАП средства за погасяване на данъчни и осигурителни задължения (т. нар. „единна сметка”), когато са недостатъчни за да покрият задълженията изцяло, е изключен за всички самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО, както и по отношение на лицата по чл. 4, ал. 9 КСО…».

Предвид горното, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че И. има качеството на осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство към датата на настъпването му, съгласно §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като същата е внасяла периодично дължимите осигурителни вноски за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и до м. ноември на 2015г., включващи и процесния период от време.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ТП на НОИ – София град следва да бъде осъдено да заплати на Т. П. И. съдебни разноски в размер на 300 лева (триста лева) – възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8372/28.12.2016г., постановено по адм. дело № 5149/2016г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град да заплати на Т. П. И. съдебни разноски в размер на 300 лева (триста лева) – възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.