Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Й. С. Т. от [населено място], срещу Решение № 53/19.04.2017 г., постановено по административно дело № 260/2016г. по описа на Административен съд Кюстендил. С него е отхвърлена жалбата на Й. С. Т. срещу Решение № 2153-09-36 от 07.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил и потвърждаващото Разпореждане № [ЕГН] от 19.04.2016 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ – Кюстендил.

В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли за отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез уважаване на първоначалната жалба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

С Решение № 53 от 19.04.2017 г., постановено по административно дело № 260/2016 г., Административен съд Кюстендил е...