Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП против решение № 3271 от 12.05.2017 г. на Административен съд – София град по адм. д. № 8616 по описа за 2016 г., с което по жалба на [фирма] е отменен ревизионен акт (РА) № 2001102282 от 11.08.2011 г., издаден от В. А. П., старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 1282 от 27.07.2016 г. на директора на Д „ОДОП“ София – относно начисления ДДС за данъчен период м. 02.2010 г. в размер 32 166, 67 лв. съответен на размера на упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактура за аванс №701/17.10.2005 г., издадена от [фирма], и са начислени лихви за забава в размер на 4 244, 50 лв., както и в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 28, 33 лв. по фактури, издадени от [фирма] за данъчни периоди м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г., както и по фактури, издадени от [фирма]. Касаторът не оспорва решението в частта, в която е отменен РА по отношение на 8 бр. фактурите, издадени от [фирма] с предмет охранителни услуги по договор. В тази част решението е влязло в сила.

В жалбата се твърди, че решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за реално осъществени услуги от [фирма], като се сочи, че същите са обосновани единствено въз основа на приетата по делото...