№. 419

Гр. София, 16 юли 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 112/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат С. К. в качеството му на служебно назначен защитник на подсъдимия Д. М. срещу решение № 115/27.03.2023 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1282/2022г. по описа на Софийски апелативен съд /САС/, в която се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд или за намаляване на наложеното наказание.

В касационната жалба се сочи, че решението на САС е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради отказ от въззивния съд за уважаване на доказателствените искания на защитата за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З. М., както и поради недопускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване стойността на превозваните от подсъдимия стъклени буркани. Този доказателствен дефицит, според защитата е препятствал събирането на оправдателни доказателства в полза на подсъдимия, което неправилно е довело до осъждането му за престъпление, което не е извършил. Защитата се позовава и на противоречията в показанията на свидетеля Р. С. от досъдебното производство и пред първия съд, /независимо, че намира оценката на контролирания съд за правилна и логична/ и сочи, че по делото не е доказано по несъмнен начин обстоятелството, че изследваната електронна кореспонденция от паметта на мобилния телефон на свидетеля Н. е от неговия подзащитен, поради провеждането на въззивното производство без негово участие, което е препятствало представянето на доказателства в обратна насока.

В касационната жалба оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се поддържа при условията на алтернативност, поради прекомерната му тежест и се моли да се намали от ВКС, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, както и тази на чл. 66, ал.1 от НК относно условното му изтърпяване.

Пред касационната инстанция подсъдимият М., сръбски гражданин, редовно уведомен за датата на съдебното заседание чрез компетентните органи на държавата му на произход, чийто гражданин е, не се явява. Представлява се от служебно назначения защитник, адв. К., който поддържа касационната жалба по изложените в същата аргументи, подкрепящи релевираните оплаквания и с направените алтернативни искания за отмяна на въззивното решение, поради съществени процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание с прилагане на текста на чл. 55 от НК. Застъпва становище за недоказаност на виновността на подзащитния му в извършване на процесното деяние, поради отказ за събиране на доказателства от значение за предявеното обвинение, което е довело до неправилно установяване на фактите по делото.

Прокурорът от Върховна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд, което следва да се остави в сила. Сочи, че в жалбата на защитата неоснователно се оспорва доказателствената дейност на въззивната инстанция, която е извършила законосъобразен анализ на доказателствената съвкупност и е отстранила противоречията в показанията на свидетеля С. чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, след което е оценила същите чрез съпоставка с останалите събрани по делото доказателства. Останалите доказателствени искания намира за неотносими към предявеното обвинение, което е за контрабанда на наркотични вещества и в този смисъл не налага изясняване на стойността на легално превозвания товар и причината, поради която вторият шофьор не е бил в автомобила при преминаването на границата с Р. Б. Намира, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, а е определено при баланс на касаещите вината обстоятелства, поради което не са налице основания за занижаването му по размер.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия Д. М. основания и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 20 /06.10.2021 г., постановена по н. о.х. д. № 479/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, първи състав подсъдимият Д. М., гражданин на Р. С. е признат за виновен относно това, че на 27.01.2018 г. около 05.00 часа на Митнически пункт „К.“, Софийска област без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната от Р. С. в Р. Б. с товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № /№/ с ремарке марка // с рег. № /№/ 199 броя пакети, съдържащи високо рисково наркотично вещество – коноп (марихуана), с наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13.8 9 %, с общо нето тегло 194 596, 84 грама, на обща стойност 778 387, 36 лв., поради което и на осн. чл.242, ал.2, пр.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, на осн. чл. 57, ал. 1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС и глоба в полза на държавата в размер на 150 000 лв.

На осн. чл.242, ал.7 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на контрабандата и на осн. чл. 301, ал.1, т.11 от НК е постановил връщане на неговия собственик на превозното средство, с което е превозено наркотичното вещество.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.

С въззивно решение № 115/27.03.2023 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1282/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, присъда № 20 /06.10.2021 г. по н. о.х. д. № 479/2019 г. на Софийски окръжен съд е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на служебния защитник на подсъдимия М. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Посочените в жалбата касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, с оглед законово установените последици при констатиране на неговата основателност, отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи се отнасят до доказателствена необезпеченост на авторството на подсъдимия М. в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, поради отказ за събиране на доказателства по искане на защитата, които са със съществено значение за оневиняването на дееца.

Оплакването е неоснователно. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.314 от НПК за цялостна проверка на атакуваната присъда съобразно изискванията на процесуалния закон, като е отговорил аргументирано на неоснователността на исканията на защитата за събиране на допълнителни доказателства. В трайната съдебна практика на касационната инстанция е последователно застъпено становището, че не всеки отказ за събиране на доказателства представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на контролирания съдебен акт, а само този, който е свързан с неизясняване на съществени за главния факт на доказване обстоятелства.

На първо място следва да се отговори на оплакването от жалбата, че въззивното производство е проведено в отсъствието на подсъдимия, което е препятствало възможността му да ангажира доказателства, които оборват обвинението.От материалите по делото се установява, че подсъдимият М. е бил редовно надлежно уведомен за въззивното производство пред САС, което е било образувано по жалба на неговата защита, като по реда на международната правна помощ му е било връчено уведомление за датата на съдебното заседание и за това, че делото ще се разгледа в негово отсъствие при неявяване без уважителна причина. Видно от приложената по делото обратна разписка, подсъдимият е получил призовката по делото лично на 06 февруари 2023 г. и е потвърдил писмено, че ще се яви на насроченото съдебно заседание за 08 март същата година. В проведеното на посочената в призовката дата съдебно заседание подсъдимият не се е явил, не е посочил уважителна причина за неявяването си, както и не е упълномощил защитник по свой избор, който да го представлява пред въззивния съд. При тези данни( надлежно връчено уведомление за датата на съдебното заседание и за текста на разпоредбата на чл. 269 от НПК ) САС законосъобразно е дал ход на делото при условията на чл. 269 ал. 4, б.“в“ от НПК, като е назначил на подсъдимия М. служебен защитник, адв. К., който е представлявал подсъдимия и пред първия съд и е изготвил въззивната жалба, по която е образувано производството пред САС. С оглед изложеното относно причината за провеждане на въззивното производство без участието на подсъдимото лице, което по собствена воля се е лишило от възможността да участва лично в същото и да ангажира доказателства, свързани с обвинението; както и не се е възползвало от правото си да посочи защитник по свой избор, който да го защитава пред българския съд, е недопустимо деецът да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да релевира оплаквания за нарушаване на правото му да представя доказателства (което в принципен план е част от правото му на защита като елемент от справедливия съдебен процес), което да оценява като съществено процесуално нарушение.

За пълнота следва да се посочи, че по настоящото дело не се касае за задочно осъждане на подсъдимия М., който е бил надлежно информиран за образуването на наказателното производство спрямо него и за вида и характера на предявеното обвинение, като му е бил връчен препис от обвинителния акт по делото ( в превод на сръбски език), както и превод на приложимите материални и процесуални разпоредби, като неучастието му в наказателното производство е по негова лична воля.

По-нататък защитата възразява срещу отказа на въззивния съд да допусне до разпит в качеството на свидетел лицето М., който е придружавал подсъдимия при превоза на стоката с процесния товарен автомобил. По делото не са събрани доказателства, че подсъдимият М. е бил придружаван от друго лице при преминаването му през граничния контролно-пропускателен пункт на процесната дата, което да наложи разпит на посоченото от защитата лице относно обстоятелствата по делото от значение за предявеното обвинение. Такива не се съдържат в показанията на митническите служители, които са осъществили първоначалната проверка на подсъдимия М. при преминаването му през контролния пункт на трасе „Входящи товарни автомобили“, съгласно които подсъдимият е пътувал сам и не е бил придружаван от друго лице. Данните от показанията на свидетеля Ф. Н., собственик на процесното товарно превозно средство, че при прегледа на видеозапис на записи от камери, поставени на бензиностанция, находяща се на сръбска територия на които подсъдимият и това лице са заедно е ирелевантно спрямо предмета на доказване, който е за превоз на наркотични вещества през границата на страната, която подсъдимият е преминал без придружител.

Правилно контролираните съдилища са отчели поведението на подсъдимия по напускане на контролния пункт и оставяне на превозното средство, заключено и без надзор в насока информираността му за превозвания нелегално наркотик.

Показанията на свидетеля Н. и заключенията на техническите експертизи за проведени между него и подсъдимия разговори и получено от подсъдимия съобщение, в което се съобщава, че камионът ще бъде отнет, поради превоз на неразрешен товар правилно са разгледани в кореспонденция едни с други и съдът основателно е аргументирал становището си за субективната страна на деянието посредством същите доказателства. Възражението от жалбата за недоказаност на обстоятелството, че подсъдимият е автор на съобщението до свидетеля Н. по естеството си представлява оспорване на фактическите изводи на решаващия съд по същество, което е довод за необоснованост на решението. Необосноваността не представлява касационно основание и е изключена от пределите на касационната проверка, която се отнася до доказателствената и оценъчна дейност на контролираните съдилища и до т. н. юридическа правилност на формиране на техните изводи по фактите на обвинението, като е недопустимо ВКС да проверява правилността на установените от тях факти, поради което този довод не предполага касационен отговор. По отношение оценката на събраните доказателства прегледът на въззивното решение установява, че контролираните съдилища са мотивирали надлежно становището си относно авторството на процесната мобилна комуникация, както и ясно са посочили, че в основата на този фактически извод са поставили показанията на свидетеля Н. за проведените лични разговори с подсъдимия М., в които той му е съобщил, че е оставил камиона на границата, тъй като е превозвал забранени неща, както и че превозното средство ще бъде отнето от митническите органи, а подсъдимият ще му заплати щетите.

Депозираните от Н. гласни доказателствени средства кореспондират изцяло с тези на митническите служители за поведението на подсъдимия при проверката (М. е напуснал К. пеша в късните часове на нощта и не се е завърнал да прибере камиона) както и с данните по делото от подадената информация до митническите служители от упълномощен български адвокат от страна на свидетеля Н., че в превозното средство се съдържа нерегламентиран товар, което му е било съобщено от самия свидетел.

Възражението за неизяснени противоречия в показанията на свидетеля С., митнически служител, който е присъствал на отключването на изоставения товарен автомобил е неоснователно. Прочитът на показанията на свидетеля С., депозирани на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд показва несъществени противоречия, които се отнасят до това кой е подал сигнала за изоставения товарен автомобил на трасе „Входящи товарни автомобили“ и за неразрешеното съдържанието на товара, а именно, че в същия се намират наркотични вещества. Тези несъответствия са били отстранени по реда на чл. 281 от НПК чрез прочитане на показанията му от досъдебното производство, които С. е заявил, че поддържа в тяхната цялост. Контролираните съдилища са отчели кореспонденцията на прочетените показания с тези на свидетеля Н. за това, че подсъдимият го е информирал, че превозва неразрешени стоки и в тази връзка е изпратил адвокат до митническия пункт, за да съобщи получената информация на митническите служители и правилно са кредитирали заявеното от свидетеля на досъдебното производство.

Не може да бъде оценен като съществен процесуален пропуск и отказът на съда да допусне оценителна експертиза за установяване стойността на легално превозвания товар от подсъдимия с изоставения товарен автомобил, стъклени буркани, поради ирелевантност на това обстоятелство спрямо предявеното обвинение. Въззивният съд правилно е посочил, че този въпрос не е свързан с предмета на обвинението, което е за контрабанда на наркотични вещества и не касае превоза на друг вид стоки, за да се установява тяхната стойност.

Не може да се възприеме за основателен и доводът, че от стойността на легалния товар биха могли да се направят изводи за липса на субективна страна на деянието, тъй като съгласно установените по делото факти подсъдимият лично е информирал свидетеля Н., че превозва забранен товар и е напуснал територията на страната, за да не бъде задържан във връзка с тези негови действия, което изключва липсата му на информираност за неразрешения превоз на наркотичните вещества през границата на страната.

С оглед изложеното относно процесуалната дейност на контролираните инстанции, оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се намериха за неоснователни, поради което при липсата на предпоставките на чл.348, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НПК претенцията на жалбоподателя за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена.

Оплакването за нарушение на материалния закон се основава на довода за неправилно осъждане на подсъдимия, поради недоказаност на обвинението, което в рамките на установените факти е напълно неоснователно. Решаващите съдилища са изложили подробни мотиви в подкрепа на становището си по въпроса за субективната страна на деянието, които са правилни и не се нуждаят от ревизиране.

Цялостното поведение на подсъдимия по препятстване извършването на митническата проверка на превозвания товар, последващото му напускане на страната пеша през граничния пункт без товарния автомобил, който е оставил заключен и без надзор на трасе „Входящи товарни автомобили“, както и проведената мобилна комуникация със собственика на превозното средство за наличието на непозволен товар и предупреждението за последващото отнемане на камиона недвусмислено показват, че деецът е бил информиран за вида на превозвания нелегално високорисков наркотик и за последиците от този негов акт. С оглед изложеното не се установи наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. наказание също не се намери за основателно.

Контролираните инстанции са индивидуализирали наказанието на подсъдимия М. при условията на чл.54 от НК и са определили размера на основната санкция с две години над специалния минимум от десет години лишаване от свобода, а кумулативното наказание глоба е отмерено на 150 000 лв. при минимум от 100 000 лв., което не е несъответно на тежестта на деянието.

ВКС споделя отчетените от съдилищата по фактите обстоятелства от значение за реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия и за индивидуализацията на наложената санкция, но не се съгласява с извода им, че наказанието е определено при превес на отегчаващите обстоятелства, тъй като неговият размер е под средния, предвиден в закона, което сочи на друг вид оценка на тяхното съотношение, а именно – превес на смекчаващите обстоятелства, което е в полза на подсъдимия.

Независимо от това несъответствие въззивният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и e определил наказанието в съответствие с правилно отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Наложеното на подсъдимия наказание е изцяло съобразено с високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, изведена от голямото количество и стойност на превозвания високорисков наркотик, която съответства на критерия “особено големи размери”, което не е предвидено като квалифициращо обстоятелство в разпоредбата на чл.242, ал.2 от НК, поради което може да се цени като отегчаващ факт.

ВКС не се съгласява единствено с извода на САС, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство по делото следва да се цени като отегчаващ отговорността му факт, тъй като се касае за негово право в процеса, от което той се е лишил доброволно и това не би могло да се третира в негова вреда. Тази непрецизност в оценката на обстоятелствата, свързани с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия не се е отразила върху неговата правилност и справедливост, с оглед посоченото по-горе, че наказанието (основно и допълнително) е отмерено под средния законов размер, което се явява и по-благоприятен за дееца вариант.

Възражението от касационната жалба за неправилен подход при отмерване на наложената санкция чрез математическо калкулиране на размера на лишаването от свобода и кумулативното наказание глоба не се намери за основателно. Определеното наказание е съобразено с предвидените в санкционната част на нормата специален минимум и максимум на отделните наказания и е функция от установеното съотношение на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства от една страна и от друга е индивидуализирано при отчитане на личната обществена опасност на дееца и тази на извършеното деяние.

В процеса по реализация на наказателната отговорност на подсъдимия М. контролираните съдилища не са игнорирали обстоятелствата в негова полза - чистото му съдебно минало и млада възраст като са ги оценили с действителната им тежест, поради което не се налага касационна намеса в посока редуциране размера на наложената санкция, тъй като в резултат от оценъчната им дейност е постигнато справедливо наказание, с което адекватно могат да бъдат реализирани целите по чл. 36 от НК.

Искането от жалбата за прилагане на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК и за определяне на наказанието под специалния минимум не може да бъде удовлетворено, поради липса на изискуемите в текста предпоставки. По делото не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства или такова с извънреден характер, което е задължително условие за прилагането на този текст, поради което правилно контролираните съдилища са индивидуализирали наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК.

С оглед изложеното, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/27.03.2023 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1282/2022г. по описа на Софийски апелативен съд .

На осн. чл.55, ал.4 от НПК да се извърши писмен превод на настоящото съдебно решение на сръбски език и се връчи на подсъдимия Д. М. по реда на международната правна помощ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: