Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – В. срещу съдебно решение № 2743 от 21.12.2015 г. постановено по адм. дело № 3245 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - В..

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и е достигал до неправилни правни изводи. Неправилен е извода на съда, че липсват доказателства, от които да се установи качеството превозвач. По делото е представена справка от отдел „Лицензии” към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА) от 18.11.2015 г., от която е видно, че на [фирма] е издаден лиценз на Общността № 11443, валиден до 06.01.2019 г. Неправилен е извода, че се касае за лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, доколкото в издадената заповед и справка изрично е посочено, че се касае за лиценз за извършване на международни обществени превози на товари. Съдът неправилно е приел, че тъй като дружеството не е извършвало превоз, за него не е налице задължение да съхранява транспортната документация. Документите на водачите, документите на превозвача и документите на автомобилите са константа, която не зависи от действително извършваната транспортна дейност. Те следва постоянно да се съхраняват в офиса на предприятието с цел да се представят при поискване от контролен орган. Заповедта е издадена именно за това, че превозвачът не представя документи за проверка, в следствие на факта, че не ги съхранява в офиса на фирмата, поради което се извежда извод, че не е действително трайно установен на територията на Р.Б.Б се установява, че са налице материалните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 6, б. „в”, пр. 2 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). В нормата на чл. 7, ал. 7 от ЗАвтП вр. с чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11/2002 г.) и с чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (Регламент (ЕО) № 1071/2009 г.), е посочено изискването за трайно установяване. В и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. изрично е посочено на какви условия следва да отговаря дружеството, за да се приеме, че то е установено действително и трайно на територията на държава-членка. Липсата на съхранение на посочените в нормата документи води до нарушение както на ЗАвтП и до налагане на ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 6, б. „в”, пр. 2 от ЗАвтП Оспорва размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като сочи, че фактическата и правна сложност на делото не предполагат такъв размер на присъдената сума, която е прекалено висока. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждането на възнаграждение.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, по жалба на [фирма], съдът е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2354 от 13.10.2015 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” - В., с която на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 6 б. "в", предл. 2 и във вр. с ЗАвтП е приложена ПАМ - спиране дейността на превозвача по извършване на международен превоз на пътници чрез отнемане на 5 броя заверени копия от лиценз на Общността № 11443 - до отстраняване на несъответствието, послужило като основание за издаване на настоящата заповед, но не повече от три месеца. С решението съдът е осъдил Областен отдел „Автомобилна администрация” - [населено място] да заплати на [фирма], сумата от 650, 00 лв. (шестстотин и петдесет лева) лева направени по делото разноски.

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 02.06.2015 г. е изготвена, а на 04.06.2015 г. - връчена покана за извършване на проверка на документацията относно транспортната дейност на [фирма] за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. С поканата от дружеството е изискано да представи: копие от лиценза на Общността и брой заверени копия от същия, удостоверения на ППС за извършване на обществен превоз, копие от удостоверение за професионална компетентност и трудови договори за назначаване на лицата, копия от удостоверение за регистрация по ЗДДС, договор за наета гаражна площ, договор с автосервиз за извършване на предпътнен технически преглед, договор с медицински център за извършване на предпътен медицински преглед, тахографски листи - за периода, окомплектовани с пътни листи и товарителници, изискани са и документи на водачите на МПС - свидетелство за управление на МПС, удостоверение за психологическа годност, трудови договори, карти за квалификация. Със същата покана от жалбоподателя са изискани и свидетелство за регистрация на ППС, удостоверение за техническа изправност на ППС, полици за сключена гражданска отговорност, договор за наем или лизинг на автомобилите. На 30.09.2015 г. е издадена заповед № РД-12-57267 от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” [населено място], с която на осн. чл. 5, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от Указания за контролна дейност, са определени длъжностни лица, които да извършат комплекса проверка на място в офиса на транспортните предприятия за периода от 30.09.2015 г. до 09.10.2015 г. на транспортната документация на няколко превозвача измежду които и жалбоподателя. На 08.10.2015 г. е съставен констативен протокол за извършена комплексна проверка на [фирма] за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. Констатирано е, че дружеството разполага с ЕИK, лиценз на Общността № 11443/2014 г. валиден до 06.01.2019 г., 5 бр. копия от лиценз. Професионално компетентното лице е А. З., подадена е справка за финансова стабилност доказана до 18.12.2015 г., подадена е декларация за установяване на територията на Р. Б, подадена е декларация за наличие на гаражна площ в [населено място], като фирмата не съхранява и не представя документи за водачите и ППС, не е представен периодичен преглед за техническа изправност на МПС, не са представени и пътни листове, GМR и тахографски листове (разпечатки). В резултат на проверката са направени изводи, че превозвача не е представил изискуемите с покана документи в срок, нарушил е чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС, за което му е съставен АУАН, както и че на 08.10.2015 г. в офиса в [населено място] фирмата не съхранява и не представя пътни листове, GМR и тахографски листове (разпечатки), документи на водачи на ППС. На 13.10.2015 г. от началника на Областен отдел „А. Аия” - [населено място] е издадена заповед за прилагане на ПАМ, в която е прието, че при извършена проверка на 08.10.2015 г. е установено, че [фирма], притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превод на товари № 11443 от 07.01.2014 г. и издадени 5 бр. заверени копия, е престанал да отговаря на изискванията за установяване на територията на Р. Б по отношение на офис, където държи основните си търговски документи, по-специално счетоводни документи, документи свързани с управлението на персонала, документи за периодите на управление на превозното средство и почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се представят на компетентния орган при проверки за спазване условията предвидени в чл. 5 б. „а” от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. Отразено е, че не са представени всички документи за периодите на управление на превозните средства и почивките на водачите - не се съхраняват и не се представят пътни листове, СМR, тахографски листове, документи на водачите и на ППС. Предвид тези констатации е преценено, че са налице основанията на ЗАвтП, поради което е и на осн. чл. 106а ал. 2, т. 5 от същия е приложена ПАМ спиране дейността на превозвача по извършване на международен превоз на пътници, чрез отнемане на 5 бр. заверени копия от лиценз на Общността № 11443 до отстраняване на несъответствието, послужило като основание на издаване на заповедта, но не повече от 3 месеца. По делото е представена и декларация за съответствие с изискванията за установяване на територията на България от 13.12.2014 г. съгласно която, от управителя на дружеството [фирма] е декларирано, че има офис находящ се в [населено място], гаражна площ и експлоатационен център и двата в [населено място]. От синтетична оборотна ведомост приходите от продажби на услуги на дружеството за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. съдът е установил, че те са са 0 лева, а от аналогична ведомост за периода от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г. - че приходите от услуги също са 0 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с административно-производствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и 3 и чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в” от ЗАвтП, на чл. 3 и чл. 5 от Регламент ЕО № 1071/2009 г. съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон. Изложил е, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че дружеството разполага с офис, находящ се в [населено място], както и, че е представило част от изискуемите от проверяващите документи. Установено е, че гаражните площи и експлоатационния център на дружеството са в [населено място]. Счетоводните документи на дружеството и документите свързани с управлението на персонала не са в офиса, тъй като фирмата е сключила договор за счетоводно обслужване със [фирма] с офис в [населено място]. За периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. дружеството не е извършвало обществен превоз на товари, каквито е необходимо да бъдат извършвани, за да бъдат съставени пътни листи, СМR и тахографски листове, документи за периодите на управление на превозните средства и почивките на водачите. В диспозитива на заповедта е посочено, че се спира дейността на превозвача за извършване на обществен превоз на пътници, като по делото липсват доказателства дружеството да има такъв издаден лиценз, както и да извършва въобще превоз на пътници. С оглед изхода на правния спор и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК съдът е осъдил административния орган да заплати в полза на оспорващия разноски в размер на 50, 00 лв. представляващи държавна такса, както и 600, 00 лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар. Решението е правилно.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, което обосновава незаконосъобразността на административния акт и съставлява основание за неговата отмяна.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), когато отговарят на следните изисквания: благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност, установяване на територията на Р.Б.Н на чл. 7, ал. 7 от ЗАвтП регламентира, че изискването за установяване е изпълнено, когато търговецът е действително и трайно установен на територията на Р. Б, за което представя декларация по образец, определен с наредбата по ал. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б.“в“ от ЗАвтП, въз основа на която е издадена оспорената в първоинстанционното производство ПАМ, предвижда, че за преустановяване на административни нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници и товари, когато водачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Р. Б – до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца. В чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. са посочени изискванията за упражняване на професията автомобилен превозвач на предприятия, сред които в б.”а” е изискването предприятието да е действително и трайно установено в една от държавите-членки. За да е изпълнено посоченото изискване в чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. са предвидени няколко условия, като в б. „а” е предвидено, че предприятието трябва в съответната държава-членка да разполага с място на дейност, разположено в тази държава-членка, с помещения, в които да държи основните си търговски документи, по-специално счетоводни документи, документи, свързани с управлението на персонала, документи за периодите на управление на превозното средство и почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки за спазване на условията, предвидени в настоящия регламент. Предвидено е, че държавите-членки могат да поставят изискване установените на тяхна територия предприятия да разполагат също така с други документи в своите помещения по всяко време. В случая, за да приложи ПАМ, административният орган се е мотивирал с липсата на условието по чл. 5, б. „а” от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. Няма доказателства по делото в периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. дружеството да е извършвало обществен превоз на товари, за която дейност задължително се съставят пътни листи, ЧМР и тахографски листове, документи за периодите на управление на превозните средства и почивките на водачите. След като не е доказано извършване на обществен превоз не е възникнало задължение на превозвача да съхранява документи. Наред с това непредставянето на посочените в заповедта документи в хода на проверката, не осъществява от фактическа страна състава на приложената принудителна административна мярка. Предмет на контрол е дали превозвачът е престанал да отговаря на изискването за установяване на територията на Р. Б по чл. 5, б. „а” от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г., което се отнася за място на дейност с определени помещения за съхранение на документи. Доказването на място на дейност, където да се съхраняват документи, не изисква наличието на документи, които да са съставени в периода от време, предмет на проверката. Неосъществени превози, като причина за липсата на документация, не означава, че предприятието е престанало да отговаря на чл. 5, б. „а” от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г., тъй като предприятието има офис. С. чл. 170 ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи фактическите основания посочени в акта и наличието на законовите предпоставки за издаването му. След като не е изпълнил това си задължение, оспореният административен акт се явява издаден при липса на материалноправните предпоставки. Това е основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК, в какъвто смисъл е първоинстанционното съдебно решение.

Неоснователно се явява възражението за неправилност на решението и в частта за разноските. До приключване на първоинстанционното производство ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и по аргумент от чл. 78 ал. 5 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) съдът служебно не е бил длъжен да обсъжда и преценява неговия размер, както и не разполага с правомощие да присъди по-нисък размер от установения. Направеното едва с касационната жалба възражение е несвоевременно, поради което същото не може да бъде взето предвид при постановяване на решението.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 2743 от 21.12.2015 г. постановено по адм. дело № 3245 по описа за 2015 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.