Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

гр.София, 27.07.2020 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 4194/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Т.Г. И., чрез адв. В. П., срещу въззивно решение № 133/19.06.2019 г., постановено от Окръжен съд - Габрово по в. гр. д. № 128/2019 г.

Касационното обжалване е допуснато с по следния въпрос: как се определя основанието, поради което е прекратено с постановление досъдебно производство и при посочени едновременно две основания: изтекла давност за наказателно преследване и недоказаност на обвинението, държавата отговаря ли по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Всяко постановление на прокурор и разследващ орган в досъдебното производство задължително съдържа мотиви и диспозитив (чл. 199, ал. 2 НПК, съответно чл. 180 НПК, в сила от 1.03.1975, отм. ) В диспозитива на постановлението, с което прокурорът прекратява досъдебното производство, трябва да е индивидуализирано самото производство, субектът (обвиняем) и престъпния състав. Възможно е, но не е задължително и посочване на правното основание (процесуалноправната норма) за прекратяването. В мотивите, в крайния извод за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство, то трябва точно и недвусмислено да бъде изяснено - с цитиране на законова разпоредба или словесно, като е невъзможно прекратяването да е извършено на повече от една от възможните хипотези по чл. 243, ал. 1 НПК, с оглед на различните последици (извън самото прекратяване на производството) и правни възможности. Този...