ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4816

гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Илияна Папазова

Членове:Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от И. П. К. гражданско дело № 20248002100619 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Окръжна прокуратура Пловдив против въззивно решение № 1618 от 20.12.2023г. по в. гр. д. № 2382/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 186 от 20.06.2023г. по гр. д.№ 1515/2022г. на Районен съд Карлово като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на П. С. М., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата над 1 000лв. до 4 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по досъдебно производство № 176/2019г. по описа на РУ на МВР Карлово за престъпления по чл.270, ал.1 и чл.131, ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от 1.01.2020г. и са присъдени разноски. /В останалата му част първонистанционния акт е влязъл в сила/.

В изложението, приложено към касационната е посочено основанието за допустимост е чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ изпълнението от страна на съда на задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Твърди противоречие на въззивния акт с четири решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които прилага. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от П. С. М., чрез процесуалния представител адвокат Я., с който се оспорват нейната допустимост на две основания – с оглед цената на иска и липсата на поставен конкретен въпрос, като надлежно общо основание за допустимост. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024г., в т.ІІІ от който е отбелязано, че договореното възнаграждение от 1 000лв. е платено в брой.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивния съд с цена на иска до 5 000лв. Цената на иска, съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК по искове за парични вземания /какъвто е настоящия/ е търсената сума. В случая, търсената сума е 10 000лв., поради което първото направено възражение за недопустимост на производството е неоснователно.

Въззивният съд е преценил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 4 000лв., съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: срещу ищеца е образувано на 25.03.2019г. бързо производство – досъдебно производство № 176/2019г. по описа на РУ МВР Карлово. На 1.04.2019г. с Постановление на РП Карлово е разпоредено разследването да се извърши по общия ред. Ищецът е бил привличан три пъти като обвиняем - на 23.03.2019г., на 24.09.2019г. и на 3.10.2019г. за деяния по чл.270,ал.1 НК и чл.131, ал.2, пр.4 НК, за това че на 23.03.2019г. противозаконно е попречил на орган на власт да изпълни задълженията си и че е причинил на същата дата лека телесна повреда на физическо лице - полицейски орган при изпълнение на службата му. Разследването му е предявявано два пъти. Образуваното наказателно производство е прекратено на 6.12.2019г., на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради това, че разследваните деяния не съставляват престъпление и взетата по отношение на дееца мярка за неотклонение „подписка“ – е отменена. Въззивният съд е възприел ангажираните гласни доказателства, с които е установено, че ищецът е преживял много тежко факта на повдигане на обвинение срещу него. Той се е считал за невиновен, при повдигане на обвинението е получил криза, наложило се е разпитът да бъде прекъснат и да му бъде поставен инсулин. В хода на цялото производство – не е могъл да спи, консултирал се е лекар, който му е предписал лекарства.

Ограничил е контактите, не е искал да посещава университета, в който е бил студент, развалил е успеха си от следването, не е могъл да си взема изпитите и се притеснявал да шофира. Под влияние на причинения му – в резултат на воденото срещу него наказателно производство – стрес, са се обострили заболяванията, от които ищецът е страдал – инсулино зависими диабет, диабетна полиневропатия и хипотеиреоидизъм.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд съобразено установената съдебна практика /т. е. не е налице посоченото от него специално основание за допустимост/.

В случая съдебната практика е изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните общественоикономическите условия в страната.

Доколкото, съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените конкретни решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалия и установеното състояние, общественото му и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени.

С оглед изхода на спора и направеното искане, следва да се присъдят установените като реално направените разноски в полза на ответната страна.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1618 от 20.12.2023г. по в. гр. д. № 2382/2023г. на Окръжен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на П. С. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет..., ап... сумата от 1 000лв./хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.