5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4303
гр. София, 30.09.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 812 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Ч., подадена чрез процесуален представител адв. С. Т. срещу решение № 3435/28.06.2023г., постановено по в. гр. д. № 13708/2022г. по описа на Софийски градски съд.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 13275/22.11.2022г., постановено по гр. д. № 23932/2022г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от М. И. Ч. с ЕГН [ЕГН] против „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК 175203478 искове за признаване на уволнението му, извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-5/21.03.2022г. на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ поради спиране на работа за повече от 15 дни за незаконосъобразно и за неговата отмяна; за възстановяване на М. И. Ч. на заеманата преди уволнението длъжност „механошлосер ГКА, той и шофьор автобус“ в КС Петрич, РЗ ЮЗЕР Ихтиман, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13964.34 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 23.03.2022г. - 23.09.2022г.
В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
Касационният жалбоподател поддържа, че преди откритото съдебно заседание насрочено пред въззивната инстанция за 22.02.2023г., пълномощникът му депозирал болничен лист на 20.02.2023г., с отбелязване, че е в отпуск поради временна неработоспособност и бележка, че състоянието му не позволява явяване пред съд и разследващи органи. Като е дал ход на делото в нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК въззивният съд ограничил правото на защита на касатора.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт А. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито е налице отменително основание чл. 281, т. 3 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „механошлосер ГКА, той и шофьор автобус“ в КС Петрич, РЗ ЮЗЕР Ихтиман при ответника. С Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-5/21.03.2022г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ трудовото правоотношение на ищеца било прекратено поради спиране на работа за повече от 15 дни на основание описани заповеди. Към момента на прекратяване на ТПО – 23.03.2022г. били изминали повече от 15 работни дни, през които работата била спряна. През същия период на същото основание били прекратени ТПО и с повечето служители, посочени в представените от ответника заповеди. За ноторно известно приел обстоятелството, че с решение на НС от 13.03.2020г. в страната е обявено извънредно положение, а с решение на МС от 14.05.2020г. – извънредна епидемична обстановка. Със заповед от 13.03.2020г. работодателят е формирал оперативен щаб за превенция и контрол във връзка с пандемията от Ковид-19. На 31.01.2022г. на основание чл. 120 от КТ оперативният щаб разпоредил спиране на работата и преустановяване на дейността на отделни работници или служители считано от 01.02.2022г. /в т.1.1.1 са посочени работниците и служителите в РЗ ЮЗЕР Ихтиман, където полага труд и ищеца – същият е посочен поименно и с длъжността си като механошлосер/. С последователни заповеди от 03.02.2022г.; от 17.02.2022г.; 04.03.2022г. и 18.03.2022г., съответно считано от 18.02.2022г. и считано от 21.03.2022г. оперативният щаб постановил да се спре работата и да се преустанови дейността на отделни служители и работници на основание чл. 120 от КТ, в т. ч. и на ищеца. От показанията на изслушани по делото свидетели М. и И. приел за установено, че в релевантния период една част от персонала на дружеството е бил „на разположение“, а друга, в която попада ищеца – „са си стояли вкъщи“. От приети писмени доказателства – болнични листове, фишове за заплати приел за установено, че за периода през който е разпоредено спиране на работата и преустановяване на дейността на отделни работници или служители, ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност и същият не е изпълнявал реално трудовите си функции.
При тези факти от правна страна въззивният съд приел, че е осъществена хипотезата на чл. 120в, ал. 1 от КТ, като спорното правоотношение се е развило при обявено извънредно положение, а впоследствие и при обявена извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители. Съобразил, че законосъобразността на уволнението е оспорена в исковата молба с единствен довод, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, същият е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, както и че при връчване на предизвестието за прекратяване е бил заплашен да подпише връчването. Посочил в тази връзка, че закрила при уволнение е предвидена в изчерпателно посочените случаи на чл. 333 от КТ, като ищецът не попада в обхвата на визираните от тази разпоредба хипотези. Позовал се е на съдебната практика на ВКС, приемаща, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1,т. 4 от КТ без правно значение е дали работникът е бил задължен да ползва платен или неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали поради престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа или е получавал обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага труд по други причини, каквато е временната нетрудоспособност. При прекратяване на ТПО на това основание не е предвидено и задължение за подбор по чл. 329 от КТ, нито закрила по чл. 333 от КТ. Твърдението за упражнена заплаха при връчване на предизвестието приел, че не е доказано от ищеца комуто е доказателствената тежест, а от показанията на свидетелите М. и И., участвали при връчването на предизвестието е установено, че същите са посетили дома на ищеца, за да връчат известието, при което той отказал да го подпише. Отказът е скрепен с имената и подписите на същите свидетели. Доколкото съдебната проверка се изчерпва с основанията за незаконност, въведени с исковата молба и съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска, с извод за неоснователност на заявените доводи за незаконност, приел, че оспореният акт за прекратяване е законосъобразен. Като краен извод извел неоснователност на главния, а от там и на обусловените искове, които отхвърлил.
К. М. И. Ч. поставя следния въпрос: следва ли откритото заседание по делото да бъде отложено по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК, когато пълномощникът по делото е в законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност?
Въпросът е поставен в подкрепа на поддържаното касационно основание за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение с твърдение за нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК в хода на проведеното пред въззивния съд първо открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2023г.
Извън случаите визирани в чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационното обжалване на въззивните решения при действието на ГПК/2007г. се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства /т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. По релевантния въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актове на КС на РБ или на съда на ЕС, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
На плоскостта на даденото в т. 1 от задължителните за съдилищата в страната постановки на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., съдебният състав приема, че въпросът за допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 142, ал. 2 от ГПК има значение за правилността на обжалваното решение, а не и за формиране на решаващата воля на съда, обусловила изхода на конкретното дело. Т.е. по делото не е обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Не е налице и съдържателна обосновка на конкретно специално селективно основание за достъп до касационен контрол, доколкото въпросът за приложението на чл. 142, ал. 2 от ГПК е отнесен към заявеното в касационната жалба оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила без позоваване от страна на касатора към конкретна хипотеза на закона предпоставяща приложното поле на касационното обжалване по отношение на обжалвания съдебен акт. Оплакванията за неправилност на въззивното решение са извън предмета на производството по чл. 288 от ГПК, а евентуално допуснатото процесуално нарушение има значение за правилността на въззивното решение, която може да бъде преценявана само в производството по чл. 290 от ГПК в случай на допуснато касационно обжалване, но не и в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Въпросът е и неотносим към постановеното от съда. От данните по делото се установява, че в хода на проведеното на 22.02.2023г. открито съдебно заседание пред въззивния съд, след преценка на постъпилата молба от процесуалния представител на въззивника на 20.02.2023г., придружена с болничен лист, на основание чл. 142, ал. 2 от ГПК ход на делото не е даден и същото е отложено за 31.05.2023г. Първото открито съдебно заседание, на което ход на делото е даден пред въззивната инстанция е проведено именно на 31.05.2023г. при констатация за липса на процесуални пречки по хода на делото. Ето защо твърдението за допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК в с. з. на 22.02.2023г. не кореспондира с данните и развитието на производството пред въззивния съд.
В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на „Булгартрансгаз“ ЕАД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата пред касационната инстанция – в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от НЗПП от 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3435/28.06.2023г., постановено по в. гр. д. № 13708/2022г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. И. Ч. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК 175203478 сумата от 100 лева, представляваща разноски за касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.