№ 529

гр.София, 05.06.2080г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ерик василев

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 1242 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, ал. 1 ГПК.

Обжалвано е решение от 08.12.2017г. по гр. д.№501/2017г. на ОС Добрич, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Жалбоподателят –Р. Б. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Р. Б. срещу М.о. н., като правоприемник на ПГСА „П. П.” - [населено място], искове за признаване на извършеното със заповед №РД-12-331/28.10.2014г. на министъра на образованието и науката уволнение на ищцата за незаконно и за отмяна на заповедта, за възстановяване на ищцата на длъжността „директор“ на ПГСА„П. П.” - [населено място] и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4692 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението.

Установено е по делото, че между жалбоподателката и ПГСА “П. П.” – [населено място] е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „директор“ в гимназията. Установено...