Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол-Югозападен район /РДНСК-ЮЗР/, чрез юрк.П. срещу решение № 485 от 24.01.2017 г. по адм. д. №10949/2015 г. на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на оспорената част от заповед № ДК-10-ЮЗР-105/14.08.2015г. на началника на РДНСК-ЮЗР,с която е оставено в сила разрешение за строеж № 50/30.10.2014г. на главния архитект на СО район „Средец“, ведно със законните последици.

Ответникът В. В., чрез адв.Д., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът главен архитект на СО район „Средец“ не ангажира становише по жалбата.

Ответникът И. Ф., чрез адв.Г., не оспорва жалбата и пледира за отмяна на решението като незаконосъобразно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № ДК-10-ЮЗР-105/14.08.2015г. на началника на РДНСК-ЮЗР,в частта, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 50/30.10.2014г. на главния архитект на СО район „Средец“ за строеж: „Технически проект в изпълнение на решение на Софийски градски съд от 26.09.2011г. по гр. дело № 4112/2006г.“,като е отменено в тази част разрешение за строеж № 50/30.10.2014г. на главния архитект на СО район „Средец“, като незаконосъобразно. Прието е, че мотивите на административният орган, залегнали в заповед № ДК-10-ЮЗР-105/14.08.2015г. на началника на РДНСК-ЮЗР за съответствие на частично оставеното в сила разрешение за строеж № 50/30.10.2014г. с решение на Софийски градски съд от 26.09.2011г. по гр. дело № 4112/2006г.,са опровергани от доказателствата по делото, тъй като силата на присъдено нещо на решението на СГС касае единствено ревандикация на част от антрето, фактически ползвано от ап.“Източен“, а не „реализиране“ на фактически неосъществените преустройства по проекта за съдебната делба от 1965г. на двата апартамента. Обсъдено е заключението на приетата по делото СТЕ, сочеща на несъобразяване на одобрения към разрешение за строеж № 50/30.10.2014г технически проект, с конструктивните характеристики на сградата, поради липса на оригиналните проекти, респ. чертежи, която сграда е строена около 1930г. Не е изследван и въпроса в част „Електро“ за съществуващото ел. табло в антрето, обслужващо ап.“източен“ и оставащо в частта от антрето, попадаща в ап.“западен“.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

В обжалваното решение е обсъдена обстойно изяснената по делото фактическа обстановка, като съответно на това е прието, че процесното разрешение за строеж и одобрения с него технически проект следва да са съобразени единствено с постановлението за оправомощаване на взискателя по чл. 526 от ГПК отм. .04.2014г. по изп. дело № 20128530400059/2012г. и то във връзка с влязло в сила решение от 26.09.2011г. по гр. дело № 4112/2006г. на Софийския градски съд и изпълнителният лист, т. е. за предаване от В. на Ф. на владението по реда на чл. 108 от ЗС, върху частта от входното антре, означена с жълт цвят на скицата на вещото лице от 30.03.2006г.,която е неразделна част от съдебното решение. Безспорно е установено, че това е частта от входното антре, която фактически не е приобщена към ап.“западен“,в който попада по силата на съдебната спогодба от 1965г.,/ по гр. дело № 3823/1964г./. Установени са и точните параметри за разделяне на входното антре / 3.41 кв. м. към 2.21 кв. м./, респ. и подлежащата на ревандикация част. Следователно процесния технически проект следва да е с горния обхват, но съобразен с изискванията на ЗУТ към момента на изготвянето му.

В проекта е посочено без обосновка и приложена графична част, че сградата е монолитна, стомонобетонна конструкция с тухлени разпределителни стени с дебелина 25 и 12 см., а в част „Конструктивна“- че сградата е със скелетна конструкция и предвидените „ леки промени“, които касаят изграждане на две входни врати в антрето, освен преграждането му, не се увеличават постоянните и полезни товари върху плочата, т. е. не засяга конструкцията на сградата. Обстоятелството, че техническия проект, респ. комплексния доклад са изготвени без да е съобразен оригиналния проект на сградата е видно и от посочените изрично документи, а именно нотариален акт № [номер]

/1992г., съдебно решение от 26.09.2011г. по гр. д. № 4112/2006г., скица на вещо лице, неразделна част от съдебното решение и изпълнителен лист от 24.04.2012г.

Приетата по делото СТЕ не потвърждава изложеното в техническия проект и комплексния доклад за допустимо засягане конструкцията на сградата, освен поради липсата на проекта на сградата /чертежи или други доказателства за вида на конструкцията/, и поради „реалният вид“ на конструкцията – „Не може да се каже категорично кои стени са носещи и кои преградни“. Вещото лице сочи, че като се има предвид строителната практика в периода на изграждане на кооперацията /1930г/, може да се заключи, че тухлените зидове са изпълнявани преди бетониране, вследствие на което между стоманобетонния скелет и тухления зид възниква връзка, водеща до ангажирането на зида в цялостното поведение на конструкцията, т. е. всички зидове, независимо от тяхната дебелина като цяло имат принос към общата носеща способност и коравина на сградата.

От изложеното следва, че техническия проект е одобрен и е издадено процесното разрешение за строеж при липса на установявания и безспорни данни за вида на конструкцията, както и в нарушение изискванията на чл. 49-53 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и чл. 148, ал. 13 от ЗУТ.

Обосновано е прието от административният съд, че е налице нарушение и при изготвяне на проекта в част „Електро“, тъй като не е съобразено установеното от СТЕ попадане на електрическото табло, захравнащо ап.“източен“ в частта на антрето, която по проекта попада в ап.“западен“.

С оглед на горното, решаващият правен извод на съда за незаконосъобразност на издаденото въз основа на обследвания технически проект разрешение за строеж е законосъобразен и правилен, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

Предвид своевременно заявената претенция от ответника В. за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. в.ие в размер на 800лв, реално внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2017г. Възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е направено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 485 от 24.01.2017 г. по адм. д. №10949/2015 г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол-Югозападен район да заплати на В. А. В. от [населено място] сумата 800лв /осемстотин лева/,разноски. Решението е окончателно