Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 7633/07.12.2015 г. по адм. д. №7900 по описа за 2015 година на Административен съд София -град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 2215 – 1404133 – 091 - 01 от 29.01.2015 г., издаден от органи по приходите - възложил и ръководител на ревизията на съответни длъжности при ТД на НАП – С., потвърден с решение № 654 от 30.04.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“, с който са установени задължения за дружеството по ДДС за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. и корпоративен данък – 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., както и в частта за присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 032 лева. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.. Г с пълномощно от предходната инстанция. Поддържа касационната жалба, моли да бъде отменено обжалваното решение с произтичащите законови последици.
Ответникът - Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., се представлява от юрк.. А с представено пълномощно, която оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С процесния РА на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за спорните данъчни периоди общо в размер на 11 957, 80 лв., както следва: в размер на 8 314, 40 лв. по фактури, издадени от [фирма] с предмет: поддръжка на билбордове, изработка на бетонови стъпки, монтаж билбордове и отказан данъчен кредит в размер на 3 641, 40 лв. по фактури, издадени от [фирма]-в ликвидация, с предмет транспортна услуга.
С протокол за извършена насрещна проверка на доставчика [фирма] в хода на ревизията е установено, че адресът на дружеството е посещаван неколкократно с цел връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения, но не е открит представител или пълномощник на проверяваното лице. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Изисканите документи не са представени. След служебна проверка в регистъра на НАП ревизиращият екип е установил, че фирмата няма наети по трудов договор работници и служители и не е подавало справки по чл. 73 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) /ЗДДФЛ/, от която да е видно наличие на ангажирани такива по граждански договори. Установено е, че регистрираният от дружеството ЕКАФП е с номера на фискалното устройство и на фискалната памет, които не съответстват на вписаните във фискалните бонове към издадените на жалбоподателя фактури. Доставчикът няма наета работна ръка, посредством която да извърши услугите, а приложените към фактурите фискални бонове от ЕКАФП са с данни, различни от тези на регистрирания от доставчика апарат.
Същите констатации са направени и за доставчика [фирма]-в ликвидация. Дружеството е с прекратена търговска регистрация считано от 08.12.2010 г. Дружеството не е публикувало финансови отчети, поради което не може да се установи има ли декларирани дълготрайни материални активи, включително транспортни средства. Въз основа на представени от жалбоподателя документи - фискални бонове от електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/, е установено, че върху боновете е отбелязан индивидуален номер на фискалното устройство, съответстващ на регистрираното от доставчика, но е различен номерът на фискалната памет.
Във връзка със спорните доставчици ревизиращият екип е направил извод, че липсват доказателства, както за реалност на фактурираните услуги, така и за ползване на същите за извършване на последващи облагаеми доставка от страна на ревизирания субект. Ревизиращият екип е приел, че ангажираните доказателства не съдържат данните относими към доказване реално престиране на фактурираните услуги. Посочено е, че самият оспорващ разполага с кадрова и ресурсна обезпеченост за престиране на услуги по изработка на билбордове към клиентите си, включително има наети по трудов договор работници и служители, както и транспортно средство – товарен автомобил марка „Форд транзит“.
Като е съобразил обстоятелствата, установени във връзка с облагането по ЗДДС и извода за липса на реално извършени услуги по процесните фактури, ревизиращият екип е коригирал данъчен финансов резултат за ревизирания данъчен период 2009 г. със сумата в размер на 59 789 лева, представляваща сбора от данъчните основи по фактури, издадени от посочените фирми, от декларираната - загуба, в размер на 7 617, 99 лева, е определен данъчен финансов резултат – печалба, в размер на 52 171, 01 лева и е установен дължим корпоративен данък в размер на 5 217, 10 лева.
В хода на оспорване на ревизионния акт, са ангажирани доказателства, приети от съда, но дадените с определение от 30.09.2015 г. указания на жалбоподателя на основание чл. 163, ал. 3 от АПК във връзка с §2 от ДОПК не са изпълнени като същият не е ангажирал относими към спора доказателства, както и не е поискал назначаването на експертиза.
Съдът е направил анализ на относимите разпоредби от ЗДДС, изискванията по които е съпоставил с установените по делото данни, от което е извел правилния извод, че РА е законосъобразен.
Съласно нормата по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит е обвързано преди всичко с получаването на стоките или услугите, предмет на доставка и то изпълнена от доставчика, издал съответната фактура, както и с последващото разпореждане с получените стоки или услуги.
Представените към фактурите документи: приемо-предавателни протоколи, траспортни листи, отчети, приключителен протокол, са постъпили в ТД на НАП с писмо, в което няма данни за лицето, което ги изпраща. Същите са обсъдени последователно в съдебното решение, при което съдът е констатирал, че в преобладаващата част съдържат подпис на получател, но не съдържат подпис на "предал" в качеството му на доставчик на услугата. В представените транспортни листа няма данни относно лицето, което е извършило транспорта, нито данни за място на товарене и разтоварване на рекламните пана.В представените транспортните листа и в отчетите няма отразено превозно средство, с което са транспортирани билбордовете. Липсват доказателства за обема и вида на ремонтните дейности, които да се съпоставят с приключителния протокол, в който са описани. Консатирани са и несъответствия в датите между процесните доставки и последващите такива, осъществени от дружеството-жалбоподател. Изводите на съда са в потвърждение изводите на ревизиращите органи, че фактурираните услуги са със специфичен характер, които изискват кадрови и технически потенциал, с какъвто доставчиците не е установено да разполагат. В същото време, дружеството-жалбоподател има капацитет да осъществи услугите самостоятелно и при липса на безспорни доказателства, че е ползвал подизпълнители, правилни са изводите на съда, че се касае за документиране на сделки, които реално не са осъществени.
Законосъобразността на отказа на данъчен кредит води до извод и за законосъобразно приложение и на чл. 10, ал. 1 ЗКПО - непризнати разходи по процесните фактури, които не отразяват осъществени реално стопански операции.
Поддържаните доводи в касационната жалба са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство относими към ангажиране отговорността на контрагентите му. Поддържа, че в качеството си на получател на доставките не може да бъде отговорен за нередности, констатирани при доставчиците, като се позовава и на практика в този смисъл.
При оспорена реалност на доставките доказателствената тежест е за ползващият право на данъчен кредит да установени този факт, който е водещ за възникване и упражняване на правото. Ненамиране доставчиците на адресите им, непредставяне на съответните годишни отчети с отразени данни за налични ДМА и назначени лица по трудов или граждански договор, със съответната специалност за осъществяване на услуги от вида на фактурираните, неосигурен достъп до счетоводна документация на доставчиците, за да се потвърди двустранност на представените от жалбоподателя документи, както и тези постъпили по пощата, с неустановен автор, обосновава извод за наличие на основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС.
Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспорения административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги.
Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, отразил е констатирани несъответствия в тяхната последователност, което разколебава доказателствената сила на представените документи, за които се твърди, че са свързани с процесните доставки.
На база установените факти, съдът е извел обоснован извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА.
По изложените съображения, обжалваното решение с извод за законосъобразност на оспорения РА е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.
На ответната Дирекция се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 032 лв. на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7633/07.12.2015 г. по адм. д. №7900 по описа за 2015 година на Административен съд София -град.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 032/хиляди тридесет и два/ лева.
Решението е окончателно.