Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба подадена от „Българска федерация триатлон“/БФТ/, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявана от Е.С против Решение № 16011/30.12.2020 год. постановено по адм. д.№ 4125/2020 год. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение.
В касационната жалба не се сочат конкретни касационни основания.От направените оплаквания настоящата инстанция приема, че се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон.Излагат се съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт.Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново, с което да се отмени заповедта на Министъра на младежта и спорта.
В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител адв.. Т и представляващия сдружението Е.С поддържа изцяло оплакванията по касационната жалба.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника Сдружение “Българска асоциация по триатлон“/БАТ/.
О. М на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител в писмен вид и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба.Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
О. С „ Българска асоциация по триатлон“,чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба.Прави искане за присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оспореното съдебно решение, тричленен състав на Върховния административен съд, Седмо отделение е отхвърлил жалбата на „Българска федерация триатлон“ със седалище и адрес на управление гр. С. срещу Заповед № РД-10-40/30.03.2020 год. издадена от Министъра на младежта и спорта, с която на основани §6 ал. 3 от ПЗР на Закон за физическото възпитание и спорт/ЗФВС/ във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 7 и чл. 24 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 20 т. 5 пр. 1 и пр. 3 ЗФВС е отнета лицензия 0002453 за спортна федерация за развитие на спорта “триатлон“, издадена при условията и по реда на чл. 17 ЗФВС отм. и на основани чл. 23 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 20 т. 5 пр. 1 и пр. 3 ЗФВС е отказано издаването на безсрочен лиценз по чл. 18 ал. 2 т. 1 ЗФВС за вид спорт “триатлон“ на Сдружение „Българска федерация триатлон“, като на осн.§6 ал. 3 от ПЗР на ЗФВС, БФТ се заличава от регистъра на лицензираните спортни организации и спортните клубове-техни членове воден от ММС.
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при надлежно упражняване на нормативно възложената му регулаторна функция и в изпълнение на предоставените му с чл. 22, ал. 1 ЗФВС правомощия. Актът е постановен в изискуемата форма с излагане на мотивите, обуславящи възприетият правен резултат. Не се констатират съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваната заповед.По същество съдът е приел, че административния акт е законосъобразен, като издаден в съответствие с чл. 24 ал. 1 т. 7 и чл. 24 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 20 т. 5 от ЗФВС.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221 ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Още повече, че касационната жалба преповтаря направените с жалбата пред първата инстанция оплаквания против заповедта на Министъра на младежта и спорта.
Заповед № РД-10-40 от 30.03.2020 г. е издадена от Министъра на младежта и спорта. Съгласно чл. 8, т. 12 ЗФВС Министърът на младежта и спорта провежда държавната политика, като издава, отказва, отнема и прекратява спортни лицензи .Правното основание за издаване на процесната заповед е § 6 ал. 3 ПЗРЗФВС. Разпоредбата определя, че "на спортна федерация, която не е изпълнила задълженията си по ал. 1 и 2 се отнема спортния лиценз и се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1". Налага се извод, че материалноправна предпоставка за отнемането на спортна лицензия е неизпълнението на задълженията по § 6 ал. 1 и 2 от страна на лицензирана спортна федерация.Правилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че предпоставката е налице .
Условията на които трябва да отговаря една спортна федерация по смисъла на чл. 18 ал. 1 ЗФВС са посочени в чл. 20 от същия закон. Основанията за отнемане на лиценз за извършване на спортна дейност са регламентирани в чл. 24 ал. 1 т. 1-12 ЗФВС. В т. 1. е посочено, че това става когато спортната федерация не отговаря на изискване по чл. 20 ЗФВС. В конкретния случай е посочено изискването на чл. 20 т. 5 пр. 1 и пр. 3 от ЗФВС, съгласно което кандидатът за спортен лиценз трябва да “има за членове не по-малко от 7 спортни клуба със седалище най-малко в три административни области в страната, които да отговарят на изискванията на чл. 15“.Следователно касае се до кумулативното наличие на три предпоставки-минимален брой членове, минимален брой административни области в страната, където са седалищата на членовете и членовете да отговарят на изискванията на чл. 15 .
Безспорно е по делото, че производството по заявлението на касационния жалбоподател за издаване на безсрочен лиценз е проведено при условията на чл. 22 ал. 3 ЗФВС поради наличието на още един кандидат за лиценза за спорта триатлон, а именно Сдружение „Българска асоциация по триатлон“. При проверка на документите на двамата заявители се установява, че заявителя БФТ в списъка по чл. 21 ал. 1 т. 7 ЗФВС сочи 11 спортни клуба по триатлон като свои членове.В същото време от документите се установява, че през месец декември 2019 год., преди подаване на заявлението от БФТ, осем от тези клубове за подали заявление за напускане на сдружението и са приети като членове на БАТ. Съгласно чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗФВС спортният клуб може да членува само в една спортна федерация, освен когато законът предвижда друго, но за конкретната хипотеза не е налице изключението на закона.При това положение правилно административния орган е дал възможност на БФТ да отстрани несъответствията.В изпълнение на дадените указания жалбоподателя е посочил, че три други спортни клуба са също негови членове, но след датата на подаване на заявлението за получаване на спортен лиценз, като са подадени заявления чрез попълване на утвърдения образец във връзка с производството по вписване на спортни клубове-членове на лицензирани спортни федерации, регламентирано чл. 16 ЗФВС. Но както правилно е прието на първоинстанционният съд производството по чл. 16 от закона е приложимо, след като вече е налице лицензирана спортна федерация, каквато към момента на подаване на заявленията не е била налице.Това производство е различно от производството по издаване на спортен лиценз.Съдът в мотивите на решението си е разграничил хипотезите на чл. 6 ал. 1 и ал. 3 от ППЗФВС.Съгласно ал. 1 на сочената нормативна разпоредба спортните клубове, които заявителят за спортен лиценз сочи като свои членове в лицензионното производство и които отговарят на изискването на закона се вписват служебно в регистъра на ММС,едновременно с вписването на лицензираната спортна федерация, респ. същите следва да представят всички изискващи се документи по чл. 21 ал. 1 ЗФВС.Съгласно ал. 2 на чл. 6 ППЗФВС всички останали клубове-членове на лицензирана спортна федерация се вписват по реда на опростеното самостоятелно производство по чл. 16 ЗФВС.При това положение и съгласно чл. 20 т. 5 във вр. с чл. 15 ал. 2 т. 2 ЗФВС е съществувало задължение да представи списък по образеца на чл. 21 ал. 1 т. 9 ЗФВС и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателна дейност в тези клубове, както и договорите с тези лица.По делото не са направени възражения, нито твърдения че тези доказателства са били представени на административния орган.При това положение правилно административния орган е приел, възприето и от първоинстанционния съд, че в сдружението на жалбоподателя членуват 6 клуба-три от тях са съществуват към момента на подаване на заявлението и три-приети след това, но при последните не е удостоверено съответствието с изискването на чл. 15 ал. 2 във вр. с чл. 14 т. 3 ЗФВС,което съставлява основание за отказ за издаване на безсрочен спортен лиценз поради несъответствие с изискването на чл. 20 т. 5 пр. 1 и т. 3 ЗФВС и в същото време е и основание за отнемане на спортния лиценз по чл. 24 ал. 1 т. 1 ЗФВС.
Възраженията в касационната жалба, направени и с първоначалната жалба, че на жалбоподателя не е изрично указано какви документи следва да представи конкретно за всеки спортен клуб, както и че не е обсъдено и заявление от 12.03.2020 год. за вписване на още един спортен клуб са неоснователни. Те за обсъдени от първата инстанция подробно и извода за тяхната неоснователност се споделя от настоящата, която счита че не е необходимо тяхното преповтаряне.
Представените пред касационната инстанция нови доказателства не променят горните изводи на съда. Направените за първи път нови фактически твърдения не следва да се обсъждат и предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК.От друга страна те касаят само три от новите клубове, при което отново не е налице изискването на чл. 20 т. 5 пр. 1 от ЗФВС.Относно клуб по триатлон “Б.Д“ Плевен представените доказателства са ирелевантни, тъй като по делото няма спор че този клуб е преминал към БАТ.
Настоящата инстанция счита за правилен и в съответствие със закона извода на тричленния състав на Върховния административен съд за наличието на основанието по чл. 24 ал. 1 т. 7 ЗФВС за отнемане на спортния лиценз на жалбоподателя.Съгласно сочената законова разпоредба Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отнема спортния лиценз, когато спортната федерация има просрочени задължения, свързани с използването на спортни обекти – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.По делото е представена фактура от 30.05.2017 год. издадена от Национална спортна база ЕАД /търговско дружество със 100% държавно участие в капитала/ на Сдружение „Българска федерация триатлон“ на стойност 6600 лв..Представена е и справка към писмо из.№18-1603-1/8.11.2018 год. в която посочената фактура е отразена като неплатена и е посочено основанието "продължаване на ползването" съгласно изтекъл договор.Всички възражения на жалбоподателя, че не дължи сочената сума тъй като липсва правно основание за издаването й / сдружението не е ползвало басейна на НСБ /са ирелавнтни за настоящото производство.Споровете относно дължимостта на сумата следва да се решат в отделно исково производство, а не в настоящото съдебноадминистративно.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото се дължат разноските поискани от ответника Министъра на младежта и спорта, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, които съдът с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК определя в размер на 100 лв.Касационният жалбоподател дължи и разноски на ответника Сдружение „Българска асоциация по триатлон“ за един адвокат, за които искането е направено своевременно.Видно от Договора за правна защита и съдействие договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв. Предвид фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция следва да бъде уважено възражението на касационният жалбоподател за прекомерност на адвокатско възнаграждение, Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). В случая съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., в какъвто размер следва да се уважи направеното искане.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16011/30.12.2020 год. постановено по адм. д.№4125/2020 год. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение.
ОСЪЖДА „Българска федерация триатлон“ [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“В. Л“ №75, представлявано от Е.С да заплати на Министерството на младежта и спорта гр. С. сумата 100/сто/ лева съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Българска федерация триатлон“, с посочен адрес да заплати на Сдружение “Българска асоциация по триатлон“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., район“Витоша“, ул.“Флора“№1 вх.Б ет. 1 ап. 6, представлявано от М.И сумата 500/петстотин/ лева, съставляваща разноски за касационната инстанция за един адвокат. Решението е окончателно.