Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар П. К. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 10205/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-София-град против Решение № 5102 от 05.08.2021 г., постановено по адм. д. № 2510/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 1040-21-128/11.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърдените с него Разпореждане №213-00-1605-2 от 02.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-София-град издадено на основание чл.54ж, ал.2 от КСО, Разпореждане №213-00-1605-3 от 04.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София-град издадено на основание чл.54ж, ал.1вр. чл.10 от КСО и Разпореждане №213-00-1605-3 от 04.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София-град издадено на основание чл.114, ал.3, вр. чл.114, ал.2, т.2 от КСО.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е кредитирал събраните в хода на съдебното производство доказателства, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КСО. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по делото, както и заплатената държавна такса по чл. 227а ал. 4 от АПК в размер на 200 лева. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът по касация - П. П., чрез процесуалния си представител адв. Т., с отговора на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва последната. Счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична недопустимост на касационната жалба, като останалата и част намира същата за неоснователна.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е Решение № 1040-21-128 от 11.02.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град, с което е отхвърлена жалбата на П. П. и са потвърдени Разпореждане № 213-00-1605-2 от 02.12.2019 г., Разпореждане № 213-00-1605-3 от 04.12.2019 г. и Разпореждане № 213-00-1605-4 от 04.12.2019 г., с които е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО и е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.03.2015 г. до 24.11.2015 г. в размер на 1639,38 лева.

От фактите по делото е установено, че със заявление от 16.03.2015 г., Павлов е поискал отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО. Трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 16.02.2015 г., като за това е представена заповед № 69 от 16.02.2015 г. С Разпореждане № 213-00-31605-1 от 20.03.2015 г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 9.21 лева дневно. При извършен последващ контрол е назначена проверка по разходите на ДОО на осигурителя „М. К. ЕООД. Констатациите от проведената проверка са обективирани в Констативен протокол, от който става ясно, че от 04.11.2014 г. до момента на проведената проверка не са били подавани годишни финансови отчети за извършена дейност. На основание чл. 108, ал. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, служебно са заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на назначените лица по трудов договор за периода от ноември 2014 г. до март 2019 г.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърдените с него разпореждания, са издадени от компетентни по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО органи, в изикуемата писмена форма и са подробно мотивирани, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че Павлов реално е осъществявала трудова дейност по трудовия договор с[Фирма 3], поради което е възникнало осигурително правоотношение, респ. той е придобил качеството осигурено лице по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, ал.1, т. 3 от КСО, т. е. налице е спорната предпоставка за отпускане на парично обезщетение за безработица. Първоинстанционният съд основава доводите си за това, че дружеството е реализирало дейност, на приетите като доказателства по делото дневници за покупки и продажби за периода м.02.2013г - м.06.2015г. и справка за притежавани моторни превозни средства.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.

Въпреки наличието на сключен трудов договор, не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на Павлов. В хода на административно производство е доказано, че от „МАЙ КУРИЕР“ ЕООД не са подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО за периода 2014 г. – 2019 г., няма данни за регистрирани търговски обекти и касов апарат, липсва счетоводна и трудовоправна документация, установено е, че управителят и едноличен собственик на дружеството В. А. е напуснал пределите на Р. Б. на 14.11.2014 г. и оттогава няма последващи влизания на територията на страната. При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2014 г. – 2018 г., не може да бъде подкрепен формираният от съда извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на „МАЙ КУРИЕР“ ЕООД.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на Павлов са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за безработица. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. Не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството. След като Павлов не е упражнявал дейност в „М. К. ЕООД, правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването на контрола по разходите в ТП на НОИ – София град е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените суми.

Наличието на дневници за покупки и продажби на дружеството за периода м.02.2013г - м.06.2015г. и справка за притежавани 12 бр. моторни превозни средства не установяват по категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност от Павлов в полза на дружеството. Регистрирането на покупки и продажби в процесните дневници, сами по себе, и разглеждани в контекста на събрания в хода на делото доказателствен материал, не свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска дейност от дружеството. Действително, те могат да бъдат индиция за такава, но установените с тях факти следва да кореспондират на останалите доказателства, обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за реално осъществени доставки на стоки и услуги от дружеството. В този смисъл, неправилно съдът е посочил, че воденето на процесните счетоводни документи означава, че дружеството е реализирало търговска дейност за процесния периода.

Не е достатъчно сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано спрямо събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е приел обратното.

Неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и необосновано е приел, че органите на НОИ незаконосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения.

Следва да се споделят възраженията на касатора, че при настъпването на процесния осигурителен риск, жалбоподателят не е имал качеството на “осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е отговаряла на условията за да придобие правото на парично обезщетение за безработиця от фондовете на ДОО за процесния период.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на В. Д. против Решение № 1040-21-128/11.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-21-2318/20.12.2019 г. на П. П., срещу Разпореждане №213-00-1605-2 от 02.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София-град издадено на основание чл.54ж, ал.2 от КСО, Разпореждане №213-00-1605-3 от 04.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София-град издадено на основание чл.54ж, ал.1вр. чл.10 от КСО и Разпореждане №213-00-1605-3 от 04.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София-град издадено на основание чл.114, ал.3, вр. чл.114, ал.2, т.2 от КСО.

При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка инстанция, или в общ размер на 200 лева, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 200 лева заплатена държавна такса за производството пред ВАС. Ответницата по касация следва да бъде осъдена да ги заплати в полза на ТП на НОИ - София - град.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5102 от 05.08.2021 г., постановено по адм. д. № 2510/2020 г. по описа на Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. от гр. София, против Решение № 1040-21-128/11.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, и потвърдените с него Разпореждане №213-00-1605-2 от 02.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-София-град издадено на основание чл.54ж, ал.2 от КСО, Разпореждане №213-00-1605-3 от 04.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-София-град издадено на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.10 от КСО и Разпореждане №213-00-1605-3 от 04.12.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София-град издадено на основание чл.114, ал.3 вр. чл.114, ал.2, т.2 от КСО

ОСЪЖДА П. П. от гр. София да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София - град сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев