Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. Б., действащ като ЕТ”Д-р К. Б. – Индивидуална практика за първична медицинска помощ” – гр. Р., против решение № 27/28.01.2014г., постановено по адм. дело № 572/2013г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против писмена покана изх. № 13/29-05-857/01.07.2011г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. П.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено, както и да бъде отменена оспорената писмена покана.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. П., представляван от пълномощника юрисконсулт М. Х. М., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отхвърлена жалбата на ЕТ”Д-р К. Б. – Индивидуална практика за първична медицинска помощ” – гр. Р., против писмена покана изх. № 13/29-05-857/01.07.2011г. на директора на РЗОК гр. П. за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер общо на 3806, 17 лв., представляващи заплатените в превишение на определения брой специализирани медицински дейности /СМД/ и стойност на медико-диагностични дейности /МДД/ за първото тримесечие на 2010г. За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената писмена покана е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно.
Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е писмена покана с изх. № 3/29-05-857/01.07.2011г., издадена от името на директора на РЗОК гр. П., с която на основание чл. 72, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, проверяваният изпълнител на медицинска помощ – ЕТ”Д-р К. Б. – Индивидуална практика за първична медицинска помощ” – гр. Р., е поканен да възстанови неправомерно получената сума в размер на 3806, 17 лв. за първото тримесечие на 2010г. поради допуснато надвишение на определените бройки специализирани медицински дейности и стойност на медико-диагностичните дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.
В оспорената писмена покана е посочено, че е издадена от А. Ш. – директор на РЗОК – гр. П., но пред подписа на лицето е поставена запетая. Във връзка с преценката относно компетентността на органа, който е издал оспорения административен акт, първоинстанционният съд е дал указания на административния орган с определение № 1382/28.10.2013г. да представи доказателства относно компетентността на лицето, подписало писмената покана със запетая. По повод това указание, с писмена молба до съда, заведена с вх. № 4570/04.11.2013г. от директора на РЗОК гр. П., чрез пълномощника юрисконсулт М. М., са представени следните писмени доказателства: заповед № 730/23.06.2011г., издадена от управителя на НЗОК, от която се установява, че на А. Д. Ш. - директор на РЗОК гр. П. е разрешен платен годишен отпуск за периода 30.06.2011г. – 01.07.2011г.; трудов договор № ТД-4/01.09.2010г., сключен между РЗОК – гр. П. и М. С. П. относно длъжността „заместник директор на РЗОК”; заповед № РД-09-1320/26.11.2010г. от директора на РЗОК – гр. П. А. Ш., с която е наредено в случаите на отсъствието й поради ползването на отпуск или командировка да бъде замествана от д-р М. С. П. – заместник-директор на РЗОК; представена е също длъжностна характеристика на длъжността "заместник - директор на РЗОК".
В подадената касационна жалба е направен изричен довод, че оспорената писмена покана представлява нищожен административен акт поради липса на материална компетентност на издателя, като се твърди, че писмената покана не е издадена от директора на РЗОК – гр. П., а имената и длъжността на лицето, което я е издало в случая не са означени, което прави преценката относно компетентността невъзможна. В писмения отговор по касационната жалба, представен от пълномощника на РЗОК – гр. П. е изложено, че компетентността на органа, който е подписал оспорения административен акт е установена от писмените доказателства, представени пред първата инстанция с молба вх. № 4570/04.11.2013г. От административния орган не е изразено ясно становище по въпроса кое лице, в какво качество и на какво основание е подписало оспорената пред съда писмена покана, но предвид представените от тази страна доказателства пред първата инстанция се налага извода, че се прави признание, че писмената покана не е издадена от А. Ш., която е била директор на РЗОК - гр. П. към момента на издаването на акта, както и че се поддържа твърдение за издаването на писмената покана от заместник-директора на РЗОК – гр. П. М. П., а с представянето на описаните доказателства се цели да се докаже, че това лице е разполагало с материална компетентност да издаде оспорената писмена покана.
Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и по-конкретно не е извършил цялостна преценка на релевантните факти и обстоятелства относно компетентността на органа, издал акта – основание за законосъобразност на административния акт, посочено в т. 1 на чл. 146 АПК. Безспорно е, че при произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В случая съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, вр. чл. 9, ал. 4 АПК да укаже на страните, за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
Предвид констатираното от съда обстоятелство, че писмената покана е подписана със запетая, както и обективната липса на означение в писмената покана /в титулната част или в заключителната част – в частта на подписите/ на имената и длъжността на лицето, което е подписало писмената покана вместо директора на РЗОК, а от друга страна – предвид представените в съдебното производство по указание на съда писмени доказателства във връзка с доказване на компетентността на органа и подразбиращото се от тези доказателства твърдение на ответника по делото, че писмената покана е подписана от д-р М. С. П. - заместник-директор на РЗОК гр. П., съдът е следвало да изясни дали подписът, който е положен под обжалваната писмената покана е на това лице, за което се твърди, че е действало по заместване. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса административният орган следва да докаже, че оспореният пред съда акт е издаден от компетентен орган, но съдът може да направи обосновани фактически и правни изводи само ако е изпълнил процесуалните си задължения за разпределение на доказателствената тежест и оказване на необходимото процесуално съдействие на страните /чл. 170, ал. 1, чл. 171, ал. 4 и чл. 9 , ал. 4 АПК/. В тази връзка следва да се отбележи, че административният орган, който в случая не е изпълнил точно задължението си, произтичащо от чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 АПК да означи наименованието на органа, както и имената и длъжността на лицето, което подписва акта, както и основанието за издаването му от друго лице, различно от титуляра – делегиране или заместване, следва да проведе главно и пълно доказване на релевантните факти относно компетентността на органа, което в случая не е сторил.
Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до необоснованост на изводите на съда по едно от основанията по чл. 146 АПК – относно компетентността на органа, издал оспорения акт.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. П., при което съдът следва да се произнесе съгласно чл. 146, т. 1 АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт, предвид изискването за издаването му от компетентен орган, като съобрази дадените по-горе указания. При преценката дали актът е издаден от компетентен орган съдът следва да даде съответни указания на страните и да събере допустимите доказателства и доказателствени средства /например, съдебно-графологична експертиза/ за установяване на обстоятелството кое лице е подписало писмената покана и в частност – дали същата е подписана от д-р М. С. П., съгласно тезата на ответната страна, че именно това лице е подписало поканата.
При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 27/28.01.2014г., постановено по адм. дело № 572/2013г. по описа на Административен съд гр. П.. ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Д./п/ Т. Т.
А.Д.