Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Казанлък, подадена чрез адв. С., срещу Решение № 301 от 06.08.2020 г., постановено по адм. дело № 292/2020 г. по описа на Административен съд – С. З, с което са отменени разпоредбите на чл. 18, ал. 9, изр. първо и § 27, ал. 2, изр. второ от ПЗР на Наредба № 26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. К, приета от Общински съвет Казанлък. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че изцяло в правомощията на Общинския съвет е да регламентира с наредба реда и начина на определяне на размера на местните данъци и такси и в частност за „такса за битови отпадъци“. Намира мотивите на съда, касаещи реда и сроковете за депозиране на декларации по чл. 14 ЗМДТ за ирелевантни за спора. В писмена защита и дадения ход по същество посочва, че отменените норми не са със санкционен характер. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу разпоредбите на Наредбата.

Ответникът – А. Н. К., чрез адв. Д. оспорва касационната жалба. Излага доводи за нищожност на оспорените разпоредби. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение по жалба на А. Н. К. са отменени чл. 18, ал. 9, изр. първо и § 27, ал. 2, изр. второ от ПЗР на Наредба № 26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. К, приета от Общински съвет Казанлък.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че Наредбата е приета при надлежна законова делегация, от компетентния орган, но при допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Отделно от констатираните нарушения на административнопроизводствените правила съдът е посочил, че оспорените норми са незаконосъобразни, противоречащи на нормативен акт от по-висока степен и приети извън рамките на делегираните правомощия на Общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно, но със следните коригиращи мотиви:

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗМСМА. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Нормотворческият процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност – чл. 26, ал. 1 ЗНА. В тази връзка, ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират горепосочените принципи, които формулират и целите на изискването. По силата на чл. 28, ал. 2 ЗНА, мотивите, съответно доклада към него, трябва да съдържат: 1) причините, които налагат приемането; 2) целите, които се поставят; 3) финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4) очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5) анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени отговарящи на изрично заложените в закона критерии мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган – чл. 28, ал. 3 ЗНА.Мката с дефинираното от законодателя съдържание трябва да е налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да е публикувана и да е станала достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. С оглед императивния им характер, неизпълнението на посочените процедурни правила представлява съществено нарушение.

Съдът неправилно е счел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на атакуваните текстове. От приложените по делото писмени доказателства (доклад, с който се внася предложението за изменението на Наредба № 26 и Решение № 303/30.11.2016 год.) е видно, че няма постъпили предложения и становища по него. Отрицателният факт не може да бъде доказан. Проектите на Наредба за изменение на Наредба № 26 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на О. К са публикувани своевременно на интернет страницата на О. К (www.kazanlak.bg) с посочени мотиви, цели, очаквани резултати, финансов анализ и др. Мотивите и докладът за приемане на наредбата са налични и в кориците на делото. Изложеното означава, че са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА.

Съгласно чл. 18, ал. 9 от Наредба № 26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. К, приета от Общински съвет Казанлък (с Решение № 303 от заседание, проведено на 30.11.2016 г., взето по предложение вх. № ОС-350/15.11.2016 г. от кмета на О. К), когато задълженото лице не е подало декларация по чл. 18, ал. 5 в определения срок или декларираните данни са неверни или генерираното количество отпадък е по-голям, размерът на такса битови отпадъци за нежилищни имоти се определя в петкратен размер пропорционално в промили на база по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ на недвижимите, нежилищни имоти на юридически лица, респективно данъчната оценка на имотите на физически лица. Разпределението на размера на промила по видове услуги е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно § 27, ал. 2, изр. второ от ПЗР на Наредбата (решение № 20, взето на заседание на Общински съвет - Казанлък, проведено на 19.12.2019 г., Протокол № 3), задължените лица, които не са подали декларация по чл. 18, ал. 5, в това число и за придобити по дарение или по възмезден начин или по наследство имоти до влизане в сила на Наредбата, в срок до 31 януари 2020 г. следва да подадат декларация по чл. 18, ал. 5 от Наредбата. При неподаване на декларация в срока до 31 януари 2020 г., размерът на такса битови отпадъци се определя по реда на чл. 18, ал. 9.

С оспорените норми се предвижда петкратен размер на ТБО при неподаване на изискуемите декларации по чл. 18, ал. 5 от Наредбата. С тях е въведено задължение и е регламентиран редът, по който се декларира недвижимият имот за нежилищни нужди от страна на неговите собственици, както и информацията, която те следва да предоставят.

Така предвидената санкция е в нарушение на специалния закон – ЗМДТ и на принципите за определяне на административните наказания, посочени в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. В чл. 123, ал. 3 ЗМДТ, намиращ се в глава четвърта „Административнонаказателни разпоредби“ е предвидено административно наказание „глоба“ от 50 до 200 лв. за физически лица и имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. за юридически лица и еднолични търговци, за случаи на деклариране на неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса. Твърдението на касатора, че оспорените разпоредби от Наредбата не са санкционни е необосновано, тъй като предвиденият с тях петкратен размер на ТБО по същество представлява административно наказание и противоречи на цитираната норма от ЗМДТ, която е от по-висок ранг. С определянето на ТБО в петкратен размер не се постига възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугите, а напротив – събират се такива в необосновано висок размер, петкратно надвишаващ стойността на предоставените услуги. Обемът на услугата за сметоизвозване и сметосъбиране, като и за останалите компоненти на ТБО не зависи от подаването или не на декларация, нито от декларираните данни, а за неподаване на такава е предвидена административнонаказателна отговорност.

Съдът правилно е съобразил и изменението на чл. 14 и сл. от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., с което е изключено законовото задължение на определена категория приобретатели на недвижими имоти да подават декларация за облагане с годишен данък. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗМДТ не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава. Поради това въвеждането на задължение, което не е предвидено в закон в подзаконов нормативен акт по неговото прилагане, е недопустимо.

Законосъобразни са и изводите на решаващия съдебен състав относно другата оспорена разпоредба - § 27, ал. 2, изр. второ от ПЗР от Наредбата. С нея Общинският съвет е предвидил нов срок за лицата, които не са декларирали в срок придобитите от тях нежилищни недвижими имоти по възмезден начин или по наследство. Тази разпоредба касае единствено лицата, които са задължени да подадат декларация и не са сторили това преди влизането в сила на Наредбата. Недопустимо е да се въвежда нов, различен от определения в закона срок за подаване на декларация за облагането на недвижимите имоти. Съгласно ЗМДТ срокът е два месеца за възмездно придобити имоти и дарение (чл. 14, ал. 1 ЗМДТ) и шест месеца, ако същите са придобити по наследство (чл. 32, ал. 1 ЗМДТ) и той е бил в сила към датата на приемане на цитираната разпоредба.

Предвид изложеното не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на делото, ответникът по касация има право на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 24.03.2021 г.

По тези съображения Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 301 от 06.08.2020 г., постановено по адм. дело № 292/2020 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Общински съвет Казанлък да заплати на А. Н. К., ЕГН [ЕГН], сумата от 300 (триста) лева разноски по делото. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Казанлък, подадена чрез адв. С., срещу Решение № 301 от 06.08.2020 г., постановено по адм. дело № 292/2020 г. по описа на Административен съд – С. З, с което са отменени разпоредбите на чл. 18, ал. 9, изр. първо и § 27, ал. 2, изр. второ от ПЗР на Наредба № 26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. К, приета от Общински съвет Казанлък. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че изцяло в правомощията на Общинския съвет е да регламентира с наредба реда и начина на определяне на размера на местните данъци и такси и в частност за „такса за битови отпадъци“. Намира мотивите на съда, касаещи реда и сроковете за депозиране на декларации по чл. 14 ЗМДТ за ирелевантни за спора. В писмена защита и дадения ход по същество посочва, че отменените норми не са със санкционен характер. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу разпоредбите на Наредбата.

Ответникът – А. К., чрез адв. Д. оспорва касационната жалба. Излага доводи за нищожност на оспорените разпоредби. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение по жалба на А. К. са отменени чл. 18, ал. 9, изр. първо и § 27, ал. 2, изр. второ от ПЗР на Наредба № 26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. К, приета от Общински съвет Казанлък.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че Наредбата е приета при надлежна законова делегация, от компетентния орган, но при допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Отделно от констатираните нарушения на административнопроизводствените правила съдът е посочил, че оспорените норми са незаконосъобразни, противоречащи на нормативен акт от по-висока степен и приети извън рамките на делегираните правомощия на Общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно, но със следните коригиращи мотиви:

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗМСМА. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Нормотворческият процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност – чл. 26, ал. 1 ЗНА. В тази връзка, ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират горепосочените принципи, които формулират и целите на изискването. По силата на чл. 28, ал. 2 ЗНА, мотивите, съответно доклада към него, трябва да съдържат: 1) причините, които налагат приемането; 2) целите, които се поставят; 3) финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4) очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5) анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени отговарящи на изрично заложените в закона критерии мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган – чл. 28, ал. 3 ЗНА.Мката с дефинираното от законодателя съдържание трябва да е налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да е публикувана и да е станала достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. С оглед императивния им характер, неизпълнението на посочените процедурни правила представлява съществено нарушение.

Съдът неправилно е счел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на атакуваните текстове. От приложените по делото писмени доказателства (доклад, с който се внася предложението за изменението на Наредба № 26 и Решение № 303/30.11.2016 год.) е видно, че няма постъпили предложения и становища по него. Отрицателният факт не може да бъде доказан. Проектите на Наредба за изменение на Наредба № 26 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на О. К са публикувани своевременно на интернет страницата на О. К (www.kazanlak.bg) с посочени мотиви, цели, очаквани резултати, финансов анализ и др. Мотивите и докладът за приемане на наредбата са налични и в кориците на делото. Изложеното означава, че са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА.

Съгласно чл. 18, ал. 9 от Наредба № 26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. К, приета от Общински съвет Казанлък (с Решение № 303 от заседание, проведено на 30.11.2016 г., взето по предложение вх. № ОС-350/15.11.2016 г. от кмета на О. К), когато задълженото лице не е подало декларация по чл. 18, ал. 5 в определения срок или декларираните данни са неверни или генерираното количество отпадък е по-голям, размерът на такса битови отпадъци за нежилищни имоти се определя в петкратен размер пропорционално в промили на база по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ на недвижимите, нежилищни имоти на юридически лица, респективно данъчната оценка на имотите на физически лица. Разпределението на размера на промила по видове услуги е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно § 27, ал. 2, изр. второ от ПЗР на Наредбата (решение № 20, взето на заседание на Общински съвет - Казанлък, проведено на 19.12.2019 г., Протокол № 3), задължените лица, които не са подали декларация по чл. 18, ал. 5, в това число и за придобити по дарение или по възмезден начин или по наследство имоти до влизане в сила на Наредбата, в срок до 31 януари 2020 г. следва да подадат декларация по чл. 18, ал. 5 от Наредбата. При неподаване на декларация в срока до 31 януари 2020 г., размерът на такса битови отпадъци се определя по реда на чл. 18, ал. 9.

С оспорените норми се предвижда петкратен размер на ТБО при неподаване на изискуемите декларации по чл. 18, ал. 5 от Наредбата. С тях е въведено задължение и е регламентиран редът, по който се декларира недвижимият имот за нежилищни нужди от страна на неговите собственици, както и информацията, която те следва да предоставят.

Така предвидената санкция е в нарушение на специалния закон – ЗМДТ и на принципите за определяне на административните наказания, посочени в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. В чл. 123, ал. 3 ЗМДТ, намиращ се в глава четвърта „Административнонаказателни разпоредби“ е предвидено административно наказание „глоба“ от 50 до 200 лв. за физически лица и имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. за юридически лица и еднолични търговци, за случаи на деклариране на неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса. Твърдението на касатора, че оспорените разпоредби от Наредбата не са санкционни е необосновано, тъй като предвиденият с тях петкратен размер на ТБО по същество представлява административно наказание и противоречи на цитираната норма от ЗМДТ, която е от по-висок ранг. С определянето на ТБО в петкратен размер не се постига възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугите, а напротив – събират се такива в необосновано висок размер, петкратно надвишаващ стойността на предоставените услуги. Обемът на услугата за сметоизвозване и сметосъбиране, като и за останалите компоненти на ТБО не зависи от подаването или не на декларация, нито от декларираните данни, а за неподаване на такава е предвидена административнонаказателна отговорност.

Съдът правилно е съобразил и изменението на чл. 14 и сл. от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., с което е изключено законовото задължение на определена категория приобретатели на недвижими имоти да подават декларация за облагане с годишен данък. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗМДТ не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава. Поради това въвеждането на задължение, което не е предвидено в закон в подзаконов нормативен акт по неговото прилагане, е недопустимо.

Законосъобразни са и изводите на решаващия съдебен състав относно другата оспорена разпоредба - § 27, ал. 2, изр. второ от ПЗР от Наредбата. С нея Общинският съвет е предвидил нов срок за лицата, които не са декларирали в срок придобитите от тях нежилищни недвижими имоти по възмезден начин или по наследство. Тази разпоредба касае единствено лицата, които са задължени да подадат декларация и не са сторили това преди влизането в сила на Наредбата. Недопустимо е да се въвежда нов, различен от определения в закона срок за подаване на декларация за облагането на недвижимите имоти. Съгласно ЗМДТ срокът е два месеца за възмездно придобити имоти и дарение (чл. 14, ал. 1 ЗМДТ) и шест месеца, ако същите са придобити по наследство (чл. 32, ал. 1 ЗМДТ) и той е бил в сила към датата на приемане на цитираната разпоредба.

Предвид изложеното не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на делото, ответникът по касация има право на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 24.03.2021 г.

По тези съображения Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 301 от 06.08.2020 г., постановено по адм. дело № 292/2020 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Общински съвет Казанлък да заплати на А. К., ЕГН [ЕГН], сумата от 300 (триста) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.