Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София – град срещу решение № 5398 / 14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 4883 / 2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което по жалба на Държавен културен институт Софийска опера и балет е отменено решение № 1040-21-381/13.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-21-00736866/18.03.2020г. на ръководителя по контрола по приходите от ДОО в ТП на НОИ. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормите чл. 40, във връзка с чл. 110, ал. 1 т. 1 КСО и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски, включително и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция. Прави се възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК по отношение на претендираното от ответника възнаграждение за един адвокат.
Ответникът - Държавен културен институт Софийска опера и балет (СОБ), представляван от директора акад. П. К., чрез пълномощници адв. К. В. и адв. В. Г. от САК, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-21-381/13.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-21-00736866/18.03.2020г. на ръководителя по контрола по приходите от ДОО в ТП на НОИ относно събиране на суми по частичен ревизионен акт за начет № Ра-5-21-00727006/26.02.2020 г., с който са установени неправомерно изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 2 228, 66 лв., за периода от 18.07.2018 г. до 15.09.2018 г., по вина на Софийската опера и балет, поради неправилно подадени с Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) в ТП на НОИ с вх. № Р 14-21-000-00-0004090656/ 24.07.2018 г. и вх. № Р 14-21-000-00-0004279120/07.09.2018 г. към болнични листове № Е20181756419 и б. л. № 20182263596, в които осигурителят е вписал в т. 9 за м. 07, 08 и 09.2018г. работни дни с право на парично обезщетение, с което е нанесена щета на ДОО.
След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема, че първият болничен лист е представен на осигурителя на 20.07.2018г., а вторият – на 21.08.2020г., като същите са предадени в НОИ съответно на 24.07. 2018г. и на 07.09.20218г. На 26.07.2018г. от Софийската опера и балет е изпратена до НОИ жалба срещу болничен лист Е201816756419. С оглед установената хронология на събитията, първоинстанционният съд намира, че на жалбоподателя не може да бъде вменено задължението по чл. 8, ал. 2 от НПОПДОО, тъй като към датата на обжалването болничният лист вече е бил предаден в НОИ с приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО.Он е извод, съобразно който доколкото вторият болничен лист не е обжалван, то осигурителят е следвало да изпълни задълженията си и да подаде в срока по чл. 12, т. 1 от НПОПДОО уведомление по приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира изводът на административния орган, че е причинена щета на ДОО в резултат на действието или бездействието на Софийската опера и балет за необоснован, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.
Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
На основание чл. 8 НПОПДОО за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение / основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията / основанията за осигуряване. В случай, че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), съгласно чл. чл. 8, ал. 2 НПОПДОО, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове.
Безспорно в НОИ е представен болничен лист, който по-късно е отменен. В чл. 40, ал. 4, т. 1 и т. 2 КСО, в относимата редакция, е регламентирано задължение на длъжностното лице от НОИ да издаде разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, в случаите когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза.
От съществено значение при преценка правилността на съдебното решение са датите, на които са представени болничните листове с приложение № 9 към чл. 8 НПОПДОО в ТП на НОИ - София - 24.7.2018 г. и 7.9.2018 г., датата на обжалване - 26.07.2018г. на болничен лист № Е20181756419 и датата на отмяна на болничния лист - 7.5.2019г. При съпоставка на посочените дати се налага изводът за неправилност на решението на директора на Териториално поделение на НОИ София – град, съобразно което е прието, че в нарушение на чл. 8, ал. 2 НПОПДОО в ТП на НОИ - София град е представен болничен лист № Е20181756419, с удостоверение по образец, съгласно приложение № 9 преди приключване на производството по обжалване на болничният лист. Необоснован е изводът, че само действията на осигурителя - Софийска опера и балет са довели до неправомерно изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност за периода 18.07.2018г. - 15.09.2018г. на К. М..
Многобройните доводи в касационната жалба по същество изключват приложението на чл. 40, ал. 4 КСО.
Жалбата на Софийска опера и балет против болничен лист № Е20181756419 от 20.07.2018 г., издаден от ЛКК при лечебно заведение ДКЦ „С. С“ – гр. С. е подадена до ТП на НОИ – София град, началник отдел “Изплащане на парични обезщетения“, като е входирана с № 5001 – 21- 519 / 31.07.2018 г. Предвид горното, първоинстанционният съд обосновано приема, че касаторът е бил уведомен, че болничният лист се обжалва, т. е. разполагал е с необходимата информация, за да издаде акт по чл. 40, ал. 4 КСО и да спре изплащането на обезщетението, но не е сторил това. В хипотеза, в която административният орган не е упражнил законовите си правомощия и не е спрял изплащането на обезщетението, основателно жалбоподателят възразява, че не следва върху него да се прехвърлят неблагоприятните последици от злоупотребата с правото на обезщетение, при положение, че осигурителят сам е сезирал НОИ относно възможната неистинност на болничния лист.
Разпорежданията по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се издават за събиране на сумите по съставени ревизионни актове за начет в хипотезите на ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Неоснователни са възраженията на касатора досежно недобросъвестност на осигурителя. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Констатациите относно отговорността, обусловена от неправомерността на полученото парично обезщетение от К. М. за временна неработоспособност, следва да бъдат преценени от органа с оглед основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО.
Предвид горното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5398 / 14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 4883 / 2020 г. по описа на Административен съд – София град. Решение е окончателно.