О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5128

гр.София, 11.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1236/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 475 от 13.12.2023 г. по гр. д.№ 609/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр. д.№ 1288/ 2023 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Русе, искове за заплащане на 353 010 лева - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение дължимо, съгласно т.7 от Допълнително споразумение сключено на 31.08.2012 г. към трудов договор № 141/ 29.07.1996 г., със законната лихва от датата на исковата молба /02.03.2023 г./ и на 3 922,33 лева – мораторна лихва за периода 21.01.2023 г. – 01.03.2023 г., като Г. Т. В. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноските по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ процесуалноправните въпроси: 1. „Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, произнасяйки се служебно за недействителност на клауза в Допълнително споразумение, без да е бил сезиран за това?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?“. Освен това счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото следните разрешени в обжалваното решение въпроси: 1. “Императивна ли е нормата на чл. 328 от...