Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на В. С., гр. С. срещу решение № 3662/08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3356/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-21-43 от 24.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 890622/3 от 13.01.2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ-София-град, с което е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума от наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер 2 012, 36 лв., от които 1 791, 97 лв. главница за периода от 24.09.2012 г. до 15.02.2013 г., и 220, 39 лв. лихва, начислена към 10.01.2014 г. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ София-град, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-21-43 от 24.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 890622/3 от 13.01.2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ-София-град, с което е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума от наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер 2 012, 36 лв., от които 1 791, 97 лв. главница за периода от 24.09.2012 г. до 15.02.2013 г., и 220, 39 лв. лихва, начислена към 10.01.2014 г.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че административният органе издал правилен и законосъобразен административен акт. Видно от Уверение от 11.10.2012г. от Лесотехнически университет - жалбоподателят е записан за учебната 2012/2013г. в зимен семестър на 3 курс редовно обучение, специалност „Алтернативен туризъм”. С оглед писмо изх. № 192/ 23.10.2013г., студентът е прекъснал от зимен семестър на учебната 2012/2013г. до зимен семестър на учебната 2013/2014г., за незаверен зимен семестър на учебната 1012/2013г. със Заповед на Декана на ФСУ с № 10/ 08.02.2013г., чл. 98, т. 11 от Правилник за дейността на Лесотехническия университет. Съдът е приел, че по силата на чл. 34, ал. 4 от НПОС /действаща към момента на издаване на разпореждането/ лицата, които са прекъснали обучението си поради незаверен семестър, получават пенсията си до началото на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на декана. В тази връзка, в хипотезата на незаверен семестър, под която следва да се подведе конкретният случай, наследствената пенсия се прекратява от началото на семестъра, ако в заповедта на декана не е посочена друга изрична дата.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Оспореното разпореждане, с което е наредено на жалбоподателя да възстанови неправилно изплатената сума от наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че жалбоопдателя е прекъснал обучението си като студент в Лесотехнически университет, от зимен семестър на учебната 2012 – 2013г. до зимен семестър на учебната 2013 – 2014г. за незаверен зимен семестър на учебната 2012 – 2013г. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, лицата които са прекъснали обучението си поради незаверен семестър, получават пенсията си до началото на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на декана. Нормата е императивна, като органите по пенсионно осигуряване правилно са прекратили наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя от 24.09.2012г. до 15.02.2013г.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.
Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3662/08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3356/2020 г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.