Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П., подадена чрез главен юрисконсулт Д.Г и на "Фармар" ООД, срещу решение № 357/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 36/2020 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е ОТМЕНЕНА ЧАСТИЧНО Заповед №РД-08-2502/18.11.2019г. на Директора на РЗОК-Плевен, въз основа на която, на „ФАРМАР“ ООД, гр. П., [ЕИК], като собственик на аптека, с адрес гр. П., ул.“В. Л“, №64, и ръководител магистър.- фармацевт М. А., Е НАЛОЖЕНА „финансова неустойка“, по т. 4, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 10- всяка в размер на 150 лева, общо за сумата от 750лв., на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б.“в“, вр. чл. чл. 6 ал. 1, т. 7 от Индивидуален договор №151182/01.04.2016г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и е ОТХВЪРЛЕНА депозираната от „ФАРМАР“ ООД, гр. П., [ЕИК], ЖАЛБА, против Заповед №РД-08-2502/18.11.2019г. на Директора на РЗОК-Плевен, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, въз основа на която, на „ФАРМАР“ ООД, гр. П., [ЕИК], Е НАЛОЖЕНА „финансова неустойка“, по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 7, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14- всяка в размер на 150 лева, общо за сумата от 1350лв., на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б.“в“, вр. чл. чл. 6 ал. 1, т. 7 от Индивидуален договор №151182/01.04.2016г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

В жалбите се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.

Страните взаимно оспорват подадените касационни жалби като неоснователни.

Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, на основанията посочени в тях, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбите са неоснователни.

При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно, законосъобразно и обосновано.

При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за частична законосъобразност на обжалвания административен акт.

При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК.

Решението на първоинстанционния административен съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях нормативна уредба.

След изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК правилно в потвърдителната за оспорвания административен акт част от решението си решаващият състав е приел, че административния акт в частта му по т. 1 – 3, т. 5, т. 7, т. 11 – 14 е законосъобразен предвид чл. 75 чл. 76 и др. ЗЗО, чл. 42, ал. 1 т. 6 б. „в“, чл. 59 т. 2, чл. 6, ал. 1 т. 7 и др. от ИД и е отхвърлил оспорването.

Като се имат предвид неоспорените КП, протокола и решението на Арбитражната комисия и сл., явяващи се официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179 ал. 1 ГПК, както и приложените рецептурни бланки и рецептурни книжки, обосновано АС е отбелязал, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на формата, вкл. надлежно мотивиране и без да са допуснати съществени нарушения на административнопрозиводствените правила, като тези изводи са в съответствие с критериите на ТР 16/75/ на ОСГК на ВС и ПВС 4/76 г.

Основателно е отбелязано, че в случаите описани в посочените части от административния акт се доказват нарушения при отпускане на лекарствени средства преди установените срокове в нарушение на чл. 6 ал. 1 т. 7 от ИД като констатациите в КП основани на рецептурните бланки и рецептурните книжки са потвърдени и от Арбитражната комисия.

Неоснователни са оплакванията за неприлагане на рецептурните книжки в част от случаите, тъй като от рецептурните бланки са установени в необходимата степен правнозначимите факти за времето на предходното отпускане на лекарствените средства и предписаните дневни дози.

Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд в отменителната част на решението, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбите за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 357/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 36/2020 г. по описа на Административен съд гр. П.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.