Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ гр. Д. против решение № 139/18.06.2020 г., постановено по адм. д. № 751/2019 г. по описа на Административен съд гр. Д., с което е отменено решение № 27/01.11.2019г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/17.06.2019г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на П.П с [ЕГН] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-24-351/27.03.2019 г. на П.П за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна по жалбата П.П взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно.

За да постанови решението си, административният съд е приел за установено следното.

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. За да откаже отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО административният орган е приел, че жалбоподателят няма необходимите 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд, като спорът между страните се концентрира върху два основни периода – 02.10.1989 г. – 11.02.1994 г. във Фуражен завод и 01.10.1986 г. – 17.04.1988 г. в СМК. С оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел, че видът и естеството на полагания от жалбоподателя труд като „ел. заварчик“ и “оксиженист” във Фуражен завод – Толбухин (Добрич) съответства на втора категория труд, тъй като е бил свързан с по-голяма вредност и тежест, поради което неправилно административният орган го е определил от трета категория, отричайки приложението на т. 20 от ПКТП отм. , респективно на т. 67 от ПКТП отм. , Достигнале доизвод, че като не е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства и се е задоволил единствено да констатира, че не са налице доказателства относно съдържанието на осъществяваните трудови функции, мястото, където е полаган трудът, и наличието на обособено звено за осъществяване на дейността, въпреки че е задължен служебно да ги събира дори когато няма искане за това от заинтересованото лице, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон при категоризирането на труда за първия спорен период. Решението на Административния съд е правилно.

При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК.

Решаващият състав е обсъдил всички доказателства и всички доводи на страните.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи. След изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, чл. 202 и чл. 236 ал. 2 ГПК, правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен предвид чл. 146 т. 3 – 5 АПК, чл. 69б, ал. 2 и др. КСО т. 67 вр. с т. 20 и т. 26 ПКТП отм. и др. и го е отменил заедно с потвърденото с него разпореждане, като е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания.

Като се имат предвид неоспорените писмени доказателства и ССЕ, обосновано АС е отбелязал, че административният орган не е изпълнил задълженията си за събиране на всички възможни доказателства за установяване на положения осигурителен стаж и категорията труд за спорните периоди и неправилно не е зачел част от стажа, а другата част е зачел за трета категория вместо за втора.

Показанията на свидетелите са обсъдени съгласно чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност при съпоставка с писмените доказателства и са изложени убедителни мотиви относно кредитирането им с оглед на вида на положения труд на спорните периоди от жалбоподателя, който е бил техен колега и е работил заедно с тях при посочените осигурители.

Верен е изводът за това, че се доказва, че жалбоподателят е работил за периода Х.1989 – от 1993 и от м. 06.1993 до м. 02.1994 г. в ЗФК „Толбухин“, съответно като ел. заварчик и оксиженист и при съобразяване на естеството на положения труд с оглед на условия, вредност и тежест следва да се приложи т. 67 вр. с чл. 20 ПКТП, а за периода 10.1986 – м. 1988 г. е работил като зидарокофражист в СМК, който труд следва да се класифицира по т. 26 ПКТП – втора категория.

Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС по правилното приложение на цитираните разпоредби: Р 15371/19 г. по АД 12687/18г., Р 15302/19 по АД 109/19, Р 15990/11 по АД 5535/11 г., Р 15459/2009 г. по АД 8896/2009 г. на ВАС.

Обосновано АС не е възприел възраженията на административния орган за недопустимост на свидетелските показания с оглед на обема на представените писмени доказателства от работодателите и липсата на част от документацията, което не се дължи на действие на жалбоподателя. В подобен смисъл относно допустимостта на показанията на свидетелите при условията на чл. 104 ал. 10 КСО и чл. 165 ал. 1 ГПК са изложени мотиви в Р 12136/20 г. на АД 6250/20 г., Р 14945/19 г. по АД 14478/18 г. и др. цитирани в него решения на ВАС.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/18.06.2020 г., постановено по адм. д. № 751/2019 г. по описа на Административен съд гр. Д.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.