Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р. П. от гр. Я. против Решение №208/24.11.2020 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело №260/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение №Ц2153-28-27/01.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане №39/прот. N01088 от 06.03.2020 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване („ПО“) при ТП на НОИ – Ямбол и е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева.

Недоволен от така постановеното първоинстанционно решение касаторът го обжалва с доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, а именно чл. 101, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния административен съд да бъде отменено и спорът разрешен по същество, като се отмени незаконосъобразното решение на директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по „ПО“ при ТП на НОИ – Ямбол.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Ямбол в писмено становище по делото чрез юрисконсулт А. С. поддържа съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение на съда.

Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, съответно, че решението на административния съд е постановено при липса на релевираните касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес...