Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията по чл. 23 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) при О. Б срещу Решение № 1118/ 22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 137/ 2020 г., по описа на Административен съд– Благоевград (АС Благоевград).

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, поради нарушение на изискванията на процесуалния и материалния закон. Счита се, че АС Благоевград неправилно е приел, че подадената до него жалба е процесуално допустима, както и че е насочена срещу акт подлежащ на оспорване и съдебен контрол. Твърди се, че жалбоподателят не е правосубектен, няма правен интерес да оспорва решението, което от своя страна не е краен адм. акт, а е част от производството по издаване на такъв.

Освен това относно законосъобразността на акта се посочва, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, като е спазена изискуемата писмена форма, без да са нарушени процесуалните правила и материално правни норми и е спазена целта на закона.

Касаторът моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да се потвърди издаденото решение на комисията по чл. 23 ЗНЧ, като правилно и законосъобразно.

Ответникът - Народно читалище "Никола Й.В -1866", в постъпило на 17.03.2021г. становище, подадено от процесуалния представител - адвокат В. А. поддържа изцяло заявеното в касационната жалба на Комисията, като оспорва в цялост решението на АС Благоевград, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на изискванията на материалния и процесуалния закон. Счита, че незаконосъобразно Комисията е осъдена да заплати разноски по първоинстанционното дело в размер на 10 лева.

Ответниците: Народно читалище "Виртуален свят" -15.11.2004 г., Народно читалище "Г. И 1939", Народно читалище "С. С 1929", Народно читалище "В. Б 1922", Народно читалище "И. Ч 1934", Народно читалище "Изгрев 1946", Народно читалище "Я. С 1946", Народно читалище "А. К 1980", Народно читалище "Европа 2014", с. М., О. Б, Народно читалище "Съзнание 1944", с. З. дол, О. Б, Народно читалище "С. Ч", с. Б., О. Б– в съдебно заседание не изпращат процесуални представители и не ангажират становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение на АС - Благоевград е било отменено Решение от Протокол № 1 от 27.01. 2020г. на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) (ЗНЧ), извършваща разпределение на годишната субсидия за народните читалища на територията на О. Б (Комисията) за разпределяне на държавната и годишна субсидия за 2020 г. на база „субсидирани бройки“. Наред с това преписката е била ИЗПРАТЕНА на Комисията за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Освен това е била осъдена Комисията, да заплати на Народно читалище "Виртуален свят" - 15.11.2004 г., сума в размер на 10 /десет/ лева.

За да достигне до този правен извод от решаващия съд е извършена преценка на доказателствата по делото и релевантните за случая факти. На база този анализ е достигнат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт - Решение на комисията по чл. 23 от ЗНЧ, с което се извършва разпределение на годишната държавна субсидия за народните читалища на територията на община Б.д.

Решаващият съд е приел, че процесното решение не отговаря на изискванията за съдържание на административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. Актът не съдържа фактически и правни основания за издаването, като такива не се извличат и от други документи по преписката. Решението не съдържа и разпоредителна част с ясно определени права и задължения за адресатите му.

Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалването пред адм. съд, с оглед това, че за Народно читалище "Виртуален свят" - 15.11.2004 г., липсва правен интерес да обжалва административния акт, като последния от своя страна не подлежи на обжалване.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че комисията за разпределяне на средствата по държавния и общинския бюджет за читалищна дейност има качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1, пр. 2 от ДР на АПК. Тя със закон е натоварена с административни правомощия. Комисията е страна в правоотношение, регулирано с метода на власт и подчинение, с предмет средствата от държавния и общинския бюджет за читалищна дейност, което съдържа правомощието за разпределяне на средствата - чл. 21, т. 3 ЗНЧ.

Решението на комисията, като лице осъществяващо публични функции, има характеристиката на административен акт - чл. 21, ал. 1 АПК. Несъмнено читалището притежава надлежна правосубектност- § 1, т. 2 от ДР на АПК. Разпределението на субсидия се отнася до промени в имуществото на читалището - адресат на решението, поради което засяга законния му интерес по начин, създаващ надлежна процесуална легитимация по чл. 147, ал. 1 АПК.

Правилно административният съд е приел за допустимо съдебното производство по оспорване на решението на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ. В този смисъл е и Определение № 9082 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6561/ 2020 г., Трето отделение.

Произнасянето е по жалба на лице, имащо правен интерес от оспорването срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е налице постановяване на допустимо съдебното решение.

2. Неоснователни са доводите, изразени в касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно - релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон.

3. Необосновано и неоснователно е и твърдението на касатора, че съдебният акт противоречи на материалния закон.

В сложния фактически състав на разпределение на процесните средства актът на комисията следва решението на общинския съвет за приемане на общинския бюджет. Разходите за текущи субсидии за делегирани от държавата и за местни дейности са част от съдържанието на общинския бюджет - чл. 21, ал. 3, т. 3 и чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "д" от ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) (ЗПФ). Определянето на тези разходи е условие за възникване на правомощията на кмета на общината по чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗМСМА и чл. 122, ал. 1 ЗПФ да организира изпълнението на общинския бюджет.

Обоснован е изводът на административния съд, че обжалваното решение на Комисията не съдържа фактически и правни основания за приемането му и с това не отговаря на изискванията за съдържание на административния акт. Установява се липсата на фактически основания - мотиви, каква е базата на предложени в цифрово изражение брой субсидиарни бройки за отделните читалища, без да става ясно на каква основа са определени същите.

Видно от протокола, в който е обективирано оспореното пред административния съд решение, в него действително не се съдържат конкретни съображения за извършеното разпределение. Нито в протокола, нито в друг документ по преписката е удостоверено, че е извършено обсъждане и преценка на представените документи от отделните читалища по критериите, одобрени с Указанията за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата по чл. 23 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) (ЗНЧ).

С. Р № 12511 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. дело № 877/ 2014 г., III отделение константната съдебна практика приема, че само неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение за разпределението на държавната субсидия, е прието в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Този порок по чл. 146, т. 2 АПК обуславя отмяна на административния акт - чл. 173, ал. 2, ал. 3 АПК. В този смисъл са Решение № 3309 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 417/ 2015 г., III отделение и Решение № 16007 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7895/ 2016 г., III отделение.

Административен съд Благоевград, като е отменил оспореното решение на Комисията и е изпратил преписката на компетентния орган за произнасяне, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Пред ВАС не се представят нови доказателства по чл. 219, ал. 1 АПК, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение.

Н. Н. читалище "Никола Й.В -1866" счита, че незаконосъобразно Комисията е осъдена да заплати разноски по първоионстанционното дело в размер на 10 лева. Същите са дължими и правилно присъдени съобразно чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 81 ГПК, чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1118 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 137 от 2020 г., по описа на Административен съд– Благоевград.

Решението е окончателно.