Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.Р, от [населено място], обл. [област] против решение № 578/23.11.2017г., постановено по адм. дело № 730/2017г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени издадения административен акт.
Ответникът – директор на Дирекция “Социално подпомагане”, гр. С. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на А.Р против заповед № ЗСП/Д-РА-С/279-А/03.07.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. С., с която й е прекратена месечната помощ по чл. 9 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2019 г., отпусната със Заповед № ЗСП/Д-РА-С/279 от 06.04.2017г. по заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-РА-С/279 от 08.03.2017г.
Първоинстанционният съд намира за безспорно доказано от административния орган, че жалбоподателката двукратно е отказала ежемесечно полагане на обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. Такъв първи отказ от полагане на обществено полезен труд е установен, видно от приложената по делото заповед № ЗСП/Д-РА-С/279/27.04.2017 г. на Директора на „Социално подпомагане“ гр. С., с която на жалбоподателката е спряна отпуснатата месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, поради отказ от полагане на обществено полезен труд, за периода от 01.04.2017 г. до 31.05.2017 г. Установено е, че посочената заповед е редовно съобщена на А.Р, влязла е в законна сила и е породила своето правно действие.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд обосновава извод, че при постановяване на оспорената заповед административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, от които да се направи мотивиран извод, че е налице повторен отказ от полагане на обществено полезен труд. Безспорно е установено по делото, че при извършена проверка от служителите на Дирекция "Социално подпомагане" на 29.06.2016 г., жалбоподателката не е била намерена на обекта, на който е била разпределена, съгласно утвърдения график. Като доказателства за това пред административния орган, както и в кориците на делото е представена служебна бележка от 03.07.2017 г. /лист 58/ от Кмета на с. З., според която А.Р не е положила обществено полезен труд от 13.06.2017 г. до 30.06.2017 г. Същата не е оспорена от страните по отношение на нейната автентичност или съдържание, поради което първоинстанционният съд я възприема като годно доказателствено средство, удостоверяваща обстоятелството за неположения труд.
Въпреки дадените указания от първоинстанционния съд относно доказателствената тежест, по делото не са представени други доказателства, от които може да се направи извод за наличие на положен от жалбоподателката обществено полезен труд. Не са наведени твърдения за наличие на евентуална промяна на предварително обявеното място на полагане на общественополезен труд или да е налице уважителна причина жалбоподателката да не е намерена на обекта, на който е разпределена.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК.
Обжалваното решение не страда от твърдяните от касаторката пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция, фактическата обстановка е точно установена, съобразно юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и подведена под вярната правна квалификация. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ППЗСП месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице. Териториално компетентен да издаде такава заповед е органът от дирекцията "Социално подпомагане", в чийто район лицата и семействата имат постоянен адрес, респективно директорът на Дирекция “Социално подпомагане” - Септември.
Нормата на чл. 12б от Закон за социалното подпомагане (ЗСП) установява задължението, безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи да се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. По отношение на безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), намира приложение подзаконовата норма на чл. 12, ал. 1 ППЗСП, с която е установено задължението за полагане на общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности.
В хипотезата на отказ на лице да положи труд в организираните програми за общественополезни дейности, са приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 5 или ал. 6 ППЗСП. При първи по ред отказ за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца на основание чл. 12, ал. 5 ППЗСП. При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ се прекратява за срок две години на основание чл. 12, ал. 6 ППЗСП. Съгласно чл. 12, ал. 1 ППЗСП, полагането на общественополезен труд е задължителна предпоставка за получаване на месечна помощ по чл. 9 ЗСП.
В кръга на материалната компетентност на Агенцията за социално подпомагане и нейните поделения е осъществяване дейност по предоставяне на социални помощи, която обхваща и правомощието да извършва периодични проверки за установяване на действителната заетост на лицата по чл. 12, ал. 1 ППЗСП. В конкретния случай административният орган е изяснил фактите от значение за спора, като при извършената проверка жалбоподателката не е била намерена на обекта, на който е разпределена и не е положила обществено полезен труд през конкретните периоди. В обжалваното решение, правилно е прието, че е налице повторен отказ от полагане на обществено полезен труд, при което независимо кога е направен отказът, месечната помощ се прекратява за срок две години на основание чл. 12, ал. 6 ППЗСП.
В конкретния случай е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 6 ППЗСП. Видно от служебна бележка от 03.07.2017г., издадена от Кмета на с. З., обл. Пазарджик, безспорно се установява, че А.Р не е отработила 14 дни по 4 часа общественополезен труд през периода 13.06.2017г. – 30.06.2017г.
Неоснователни са доводите на касаторката досежно липсата на застраховка за трудова злополука за периода 13.06.2017г. – 30.06.2017г. Видно от констативен протокол от 29.06.2017г., на лицата насочени да полагат общественополезен труд на основание чл. 12 ППЗСП, сред които тя вписана под № 1 е заплатена застраховка за трудова злополука, съгласно раздел II, т. 1.2. от договор № 460/29.12.2011г., № 712017121000010 от 08.06.2017г.
Касационните оплаквания относно съдебни актове по други административноправни спорове са неотносими към предмета на настоящото дело, поради което не следва да се обсъждат.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 578/23.11.2017г., постановено по адм. дело № 730/2017г. по описа на Административен съд – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно.