Р Е Ш Е Н И Е

№ 432

София, 01 август 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова

Даниел Луков

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП К. С. като изслуша докладваното от съдията Д. Л. наказателно дело № 427/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Л. Х. срещу въззивна присъда № 3 от 05.02.2024г. на Великотърновския апелативен съд, постановена по внохд № 391/2021г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Претендира се отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска отмяна на присъдата в нейната гражданско-правна част и осъждане на подсъдимия да заплати гражданския иск, както и разноските по делото. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като мотивите на въззивната присъда били неясни и противоречиви, без да се излагат конкретни съображения в тази насока. Твърди се също така, че присъдата е постановена в противоречие с част от съдебната практика на ВКС, което се явява и нарушението на материалния закон. В гражданско-правната част се твърди, че съдът е следвало да уважи претенцията за обезвреда, независимо от оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира жалбата за неоснователна в нейната наказателна част и за основателна в нейната гражданска част.

Подсъдимият не се явява в съдебното заседание. Неговият защитник адв. Д. З. намира жалбата за неоснователна.

Гражданският ищец и частен обвинител също не се явява пред ВКС. От негово име повереникът му адв. Р. Б. поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 260003 от 01.11.2021г., постановена по нохд № 108/2020г., Окръжен съд – Габрово признал подсъдимия И. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 252, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, като му наложил наказание от три години лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1от НК отложил изпълнението на същото за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда е признал подсъдимия за невинен да е извършил престъплението за периода от края на месец февруари 2019г. до 09.03.2019г., както и да е получил от дейността си неправомерни доходи над размера от 2985,97лв. до сумата от 26095,97лв., получените неправомерни доходи да са значителни, като е оправдан в тези части на повдигнатото му обвинение, както и по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 252, ал. 2 вр, ал. 1 от НК.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец Х. сумата от 25лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху нея, считано от ноември 2018г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния предявен размер от 12 275лв. е бил отхвърлен.

В тежест на подсъдимия са били възложени разноските по делото, като съдът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства.

С атакуваната сега присъда, постановена по жалби на подсъдимия, на гражданския ищец и частен обвинител и по протест на прокуратурата, присъдата е била отменена, като подсъдимият е бил признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, поради което е оправдан по това обвинение.

Бил е отхвърлен изцяло предявения от Х. граждански иск против подсъдимия, като присъдата е била отменена и в частта й относно разноските по делото.

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Основният упрек към проверяваното въззивно решение е свързан с претендирани пороци в оценъчната дейност на решаващия съд, изразили се в неяснота и противоречие в мотивите. ВКС намира това оплакване за неоснователно. Независимо от обстоятелството, че оплакването е лишено от конкретика, същото, ако бъде установено, е относимо към съществените нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Затова и ВКС извърши в цялост проверка на атакуваното решение и не намира основания за намеса. Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 339, ал. 2 от НПК. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд кои от тях следва да бъдат кредитирани. Твърдяното противоречие и неясноти в мотивите на въззивната инстанция не се наблюдава.

От фактическа страна в атакуваната въззивна присъда е прието, че подс. И. в периода от м. април 2015г. до края на месец февруари 2019г. е отпуснал парични заеми срещу лихва на множество лица, като за гарантирането им не били подписвани никакви документи, а издължаването обичайно ставало в дома на подсъдимия. По тези обстоятелства не е налице спор. Въпросът е дали това поведение може да осъществи състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. Този въпрос е решен правилно от контролирания съдебен състав, макар и преди постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2024 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата. Съгласно същото, предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. В случая подс. И. по занятие е предоставял на различни лица заеми с лихва, само че тази дейност не представлява банкова дейност, доколкото средствата за отпускането им не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В този смисъл изводите за обективна несъставомерност на деянието са верни. Не е необходимо да се излагат съображения за това, дали не се касае до дейност като финансова институция, защото такова обвинение не е формулирано, а и при тези институции режимът е регистрационен, не разрешителен.

Що се касае до твърденията в касационната жалба, че е следвало съдът да уважи претенцията за обезвреда, независимо от оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение същото се намери за неоснователно. Необходимо е да бъде припомнено, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. При оправдателна присъда поради това, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, съдът уважава гражданския иск, ако с деянието са причинени вреди и са налице условията за гражданска отговорност ( В този смисъл виж Постановление № 9 от 25.XII.1961 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. и Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК). В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че въззивният съд не е бил особено прецизен в изказа си относно основанията за отхвърлянето на предявения от пострадалия Х. граждански иск срещу подсъдимия И.. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, в случаите на непозволено увреждане деликвента е длъжен да поправи виновно причинените другиму вреди. С други думи, за да се реализира гражданска отговорност на едно лице, то е необходимо да са налице предпоставките за това. При установеното по делото, че се касае до договорни отношения между страните, то липсват предпоставките на чл. 45 от ЗЗД-деецът не е действал виновно и не е причинил вреди другиму със своите действия. Ето защо, макар и като краен извод, гражданският иск на Х. правилно е бил отхвърлен.

След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда.

Предвид изхода на делото, както и с оглед представените от защитника на подсъдимия И. адв. Д. З. писмени доказателства относно направените от доверителя му разноски пред ВКС, то гражданският ищец и частен обвинител Х. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия И. сумата от 2 000лв. разноски за адвокат пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3 от 05.02.2024г. на Великотърновския апелативен съд, постановена по внохд № 391/2021г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Л. Р. Х., ЕГН [ЕГН] да заплати на И. З. И., ЕГН [ЕГН] сумата от 2 000лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: