Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Лакова-Титова, против решение № 113 от 31.01.2017 г. постановено по адм. дело № 1897/2016 г. на Административен съд гр. Б.. Със същото е обявено за нищожно Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2289 от 29.08.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по НР2 по заявление за подпомагане за кампания 2011 г. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Ж. Р. П., представляван от адв. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 7467 от 22.06.2015 година по адм. дело № 10398/2014 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него по касационна жалба на Ж. Р. П. на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК е отменено изцяло решение № 601 от 05.02.2014 година по адм. дело № 201/2013 година на АССГ и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания по прилагането и тълкуването на закона.

С обжалваното в настоящето производство решение № 113 от 31.01.2017 г. по адм. дело № 12225/2014 г., Административен съд София-град, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, обявява за НИЩОЖНО Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 с изх. № 02-020-6500/2289 от 29.08.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и ИЗПРАЩА административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С трети диспозитив, съдът ОСЪЖДА ДФЗ да заплати на Ж. Р. П. разноски по делото в размер на 1810 лв.

За да достигне до този резултат, административния съд е приел, че съгласно нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Изложени са мотиви, че административния орган не се е съобразил със задължителните указания на съда и е издал повторен акт, които съобразно горецитираната норма е нищожен. Прието е, че при повторното разглеждане на заявлението за подпомагане органът не е посочил никакви конкретни фактически и правни основания за повторния отказ. Не са предприети и действия за изпълнение на разпоредбата на чл. 32 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията. С оглед на тези констатации, административния съд е приел, че оспорваното УП е нищожно и следва отново да бъде изпратено на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано.

Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение счита, че административния съд неправилно и необосновано е приел, че оспореното пред него уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2289 от 29.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г., е нищожно. Необосновани са изводите на съда, че при повторното разглеждане на преписката от административния орган не са изпълнени задължителните указания дадени с мотивите на Решение № 7467 от 22.06.2015 г., постановено по адм. д. №10398/2014 г. на Върховен административен съд.

От мотивите на Решение № 7467 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. дело № 10398/2014 г. става ясно, че първото уведомително писмо е отменено, тъй като не са изложени фактически и правни основания за издаването му и не са извършени действия в изпълнение на нормата на чл. 32 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията, съгласно която за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за да има възможност да се прегледат детайлите на тази проверка и на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада и да добави забележки. Видно от приложеното процесно УП, същото е издадено в предвидената от закона форма, мотивирано е, като конкретните фактически и правни основания за причините за недопустимост на отделните парцела са изложени подробно в добавената последна колона на таблицата към УП. От направените допълнения става ясно, че причината за недопустимост на една част от парцелите /точно посочени в УП/ е „наддекларирана площ в резултат на извършена проверка на място“. Също така следва да се добави, че факта, че бенефициента не е присъствал при извършването на проверка на място от Регионалния технически инспекторат към ДФЗ гр. Я., не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като на П. е било връчено уведомително писмо № 01-282-6500/3632 от 18.10.2011 г. с което е бил уведомен за извършената проверка на място и направените констатации на длъжностното лице. Видно от събраните доказателства, същият е възразил срещу направените констатации при проверката на място с писмо вх. № 01-282-6500/3632 от 02.11.2011 г. като възражението е разгледано от дирекция „Технически инспекторат” и е извършен повторен преглед на досието и резултатите от извършената проверка, но констатациите за недопустимите площи за подпомагане по СЕПП и НР2 не са опровергани, включително и при съдебно оспорване.

От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че по отношение на заявените за подпомагане площи по СЕПП и НР2 наддекларираните площи са в размер на 20.97, което в –процентно съотношение към установената площ е в размер на 25%. При това положение, предвид разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г., при процентно съотношение в рамките на 20% до 50 % санкционираната площ е равна на установената и в конкретния случай правилно не е отпусната субсидия на бенефициента.

По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е обявено за нищожно, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано.

Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Ж. Р. П. срещу Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2289 от 29.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г., следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 113 от 31.01.2017 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело № 1897/2016 г. и В. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Р. П. срещу Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2289 от 29.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

ОСЪЖДА Ж. Р. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото за двете инстанции. Решението е окончателно.